Изложба на художника Дечко Тодоров остави без думи и без дъх публиката. Експозицията е юбилейна – посветена на 180 години от рождението на Васил Левски. Тя съвпада и със 70-годишнината на автора, което пък е повод и за творчества равносметка. Картините са показани в Общинската художествена галерия в Карлово до 7 август. А вернисажът преди няколко дни  се превърна в празник на твореца и на Карлово.

Десет творби посветени на Левски и още

30-тина, прецизно подбрани от автора, които показват емблематични места – къщи, улици, хора, дори водопада Сучурум, покривите на Стокхолм, няколко цикъла, сред които „Годишни времена” и „Мостовете на Сена” са намерили място в експозицията. Те обхващат период от няколко десетителия от живота на художника, всяка от тях е съвършена.

Не можех да не направя тази изложба. Цял живот рисувам Левски – както и да се струва на зрителя, за мен като творец, при това от Карлово, Левски означава постоянно взиране, съвест, респект, възхищение, но и творческо предизвикателство. За първи път, когато го нарисувах бях дете. Къщата ни беше до Стара река, а като всяко карловче бях закърмен с истории за Левски. Мама ми беше разказвала, че му викали Левски, защото като лъв прескачал реката. Бил още хлапе, когато грабвал една голяма тояга и с нея на два скока прескачал буйната Стара река. Толкова се възхищавах от това, че аз също си намерих тояга и пробвах да прескачам реката като него, разказва Дечко Тодоров.

Сред великолепните му творби, посветени на Апостола е цикъл от пет графики, техника мецотинто – „Родната къща”, „И в струд, и в мраз”, „Портрет на Гина Кунчева”, „Портрет на Васил Левски” и „Залавянето на Васил Левски”. Правени са през 1987 година по случай 150 години от рождението на Апостола. Всеки квадратен сантимерът е създаван по поне ден-два. Това са сред най-добрите художествени творби, посветени на Левски. В изложбата присъстват две от тях – „Родната къща” и „И в студ, и в мраз”.

Когато Тодор Живков идва на честването на 150-години от рождението на Васил Левски в Карлово, местната власт му подарява „И в студ, и в мраз” на Дечко Тодоров. Само след няколко години, в дните когато Жан Виденов става премиер, Дечко Тодоров представя своя изложба на „Позитано” 20 в София. А Георги Първанов, който по това време е в ръководството на БСП, купува същата творба.

За мен бе много интересно да нарисувам картина по Вазовия разказ „Чистия път”/ картината е в техника сепия/. Вече бях правил този сюжет , когато през 70-те години от Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив, ми възложиха да направя илюстрации по цикъл Вазови разкази, един от тях бе този. Години по-късно обаче виждах нещата по друг начин, затова отново се върнах към „Чистия път”, разказва Дечко Тодоров.

Вазов чул историята за най-чистия път лично от Иван Грозев. Докато близкият приятел на Левски и негов съратник я разказвал, Вазов е записал, а после пресзъдла в разказ. Случката била на Чукурлийския баир, Левски, предрешен с турски дрехи и фес, бил с потерята, която го издирва, когато се срещнали с Иван Грозев. Не идеше някак да създавам образ на Левски с фес, споделя художникът. А не мога да си измислям други обстоятелства, творецът трябва да е честен докрай. Тогава се сетих да нарисувам Левски в профил, а фесът му, едва загатнат, да е скрит под омбрелата. Не знам да има друга картина, в която Левски да е в профил, коментира художникът. Преди да започна да рисувам ходих на мястото, където е станала срещата на Чукурлийския баир. Избрах зноен летен ден, както го е описал Вазов. Гледах местностите, пътя, буквално преживях цялата история. Едва тогава посегнах към рисуването, допълва авторът.

Няколко пъти ходил и в във Войнягово, в училището на Левски, преди да посегне към четката, за да нарисува картината „Учител във Войнягово”.

Сред най-добрите творби, посветени на Левски в българското изкуство е живописен портрет на Апостола на Дечко Тодоров, който е поставен в кабинета на президента на България, както и стенописът в северния притвор на църквата „Света Богородица” в Карлово, наречен „Ръкополагането на дякон Игнатий”, рисуван преди 20 години.