Африка ме привлича много силно с първичното. Там усещам дивото, произхода на живота. Там осъществявам стремежите за летене и мечтата да се нося над парковете, над дивите  животни, над тези удивителни терени, да усещам саваната. Това ме прави щастлив, споделя Николай Йотов, един от най-добрите пилоти на парапланер. Той прави експедиции в Черния континент,  за да търси нови места за летене и да открива тайните на небето над саваната. Преди петнадесетина години Николай откри Сопот като най-добро място за летене с парапланер в България. И в същото време пътува и опознава света - Етиопия, Кения, Индия, Пакистан, почти цяла Европа са местата, които той е разгледал от птичи поглед.

Николай Йотов е бил шест пъти в Етиопия и три пъти в Кения. Ще се връща там още много, за да сбъдва стремежа си да лети все по-високо и да открива тайните на небето. В Африка търси нови места за летене, а за да финансира пътуванията, организира групи, които да води.

Едната година отивам, за да проучвам. Следващата организирам група, водя я на местата, които съм открил. Хората от групата са опитни пилоти, а аз съм гид и те ми плащат за тази услуга. В групата има и българи, и чужденци. Всички са настроени приключенски. Това, което ни събира, е изследователският дух. Мога да возя и пасажери с парапланера, ала ми е по-интересно, когато летим заедно. А когато вечер разпъваме палатките в парка Масай Мара, лъвовете ни гледат отстрани, разказва той.

През януари и февруари Николай Йотов бе по един месец в Кения и в Етиопия.

Екваториалното небе е по-различно, там слънцето е по-силно. Ала тази сила не се усеща толкова, тъй като летя на високи надморски височини. В Етиопия терените са по-скоро платовидни, но са изрязани удивително от ерозията. В Кения теренът е по-разнообразен. Там върховете достигат до 2000-3000 метра. И в двете страни екваториалните течения, пасатите, дневните трансформации на атмосферата са много изразени. Самите планини създават условия за ветрове. Това ми запълва общата картина, прави ме по-добър пилот, разказва парапланеристът. 

Освен това африканското небе било по-дълбоко. Там достигал невероятни височини. Личният му рекорд в Африка е 5300 метра.

В Кения невероятна изненада за мен бе изчезването на найлоновите торбички. Помня, че предишния път, когато бях там, говориха нещо по въпроса и сега вече го бяха привели в действие. Нищо че са 50 милиона и ги мислим за по-слабо развити. За тази една година затвориха 20 фабрики за найлонови торбички, но бързо пуснаха в производство и употреба платнени. Глобата за носене на найлонови по улицата е 30 000 евро или 4 години затвор, ако не можеш да платиш. Айзък, моят приятел от Кения, със смях разказваше как в началото на забраната някой тръгва да бяга, когато вятърът вдигне и залепи найлонова торбичка за тялото му. И сега никой не роптае. Просто слушат еколозите и толкоз. Бизнесът и лобистите да си гледат работата. Природата е по-важна. Докато в България нагло ни лъжат, че на всяко отсечено дърво щели да засадят пет, разказва Николай.

Покрай бизнеса на Аизък отишли до Лодуар - столицата на областта Туркана. Между Локичар и Марич пас трябвало да наемат задължителния въоръжен ескорт за 15-20 долара. Там се събирали три племена - туркана, западен покот и кери. Често се биели за паша и си крадели кравите. Най-лоши били тези от Западен Покот. Групи от 50 до100 въоръжени човека отмъквали някое стадо, като отзад оставяли няколко отряда, които обстрелвали къщите и хората 3-4 часа, за да се даде преднина на стадото. Били много хитри, ако имало убит, не бивало да му вземаш автомата, защото те дебнели в засада и те застрелвали.

Властите създали полиция от резервисти за защита от крадците, които в мирни времена изкарвали пари от ескорт и охрана.

В прохода Марич пас българинът се наслаждавал на огромните зелени склонове, които са достъпни от старта до Капенгурия. Там за една година прокарали асфалтов път, който отивал чак до селото с католическата църква на върха, от която летели преди две години. 

Като че ли при тях няма това търсене на голямата любов, която има в нашите общества. И която обикновено е невъзможна заради кашата от образи и идеи, в които живеем. Те някак си гледат по-практично на живота, като вземат колкото могат. Щом Бог им е дал това или онова, те са длъжни да го ползват и развиват. А не да го консервират в буркан за по-добри времена.

В Кения бях приятно изненадан от интелекта на хората и чувството за хумор, споделя парапланеристът. Например посетихме един крайпътен мотел, където в приятни африкански къщички хората си докарват някое гадже, поръчват си ядене в стаите, разпускат. На излизане видях името на мотела - "Small world" (Малък свят - защото можеш да засечеш някой познат или дори и жена си). А до името бе и посланието "See you soon" (Ще се видим скоро).

Рarty animal Кама сутра в дискотека

В Керио вю хотела с лекота убедихме сервитьорката да ни заведе в местната дискотека. Там на фона на модерната за цял свят диско музика видях нов вид танц, който наподобява анимирана кама сутра. За мен бе смущаващо да гледам движенията на танцуващо момче и момиче, облечени в модни дрехи, и естествено да си представям същите движения няколко часа по-късно, само че без дрехи.

Брутално директното послание обезсмисля съществуването на фантазията. Отиваш в дискотеката с party animal и се озоваваш в animal party. Zoo, разказва Николай. И допълва: СПИН може да ги трепе, но не може да ги спре. Повишената смъртност се компенсира с още повече секс и раждания. И това е правилна реакция от гледна точка на оцеляване и еволюция.

Марица.бг, Цветана Георгиева