Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от православни, католици и от други християнски деноминации.

Според преданието на този ден апостолите

се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица.

На този ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква.

Непременно се ядат диня и грозде. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба.

Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове - домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата.

Имен ден празнуват: Mария, Mариaнa, Mариянa, Mариo и Деспинa