Голям поборник от Отец Паисиево смаял Гарибалди
Шрифт Larger Font Smaller Font
Понеделник, 27 Август 2018 17:46

Бивш военен летец възкреси спомена за поборника Върли Гюро, един от най-славните българи гарибалдийци, известен повече в Италия, отколкото в България. 80-годишният Стойко Загорчев от близо три десетилетия управлява предприятие за козметика и парфюмерия в Отец Паисиево и издава вестник „Родна стряха“. Пилотът вдигна паметник на Върли Гюро в родното си село. Той създаде и малка експозиция от предмети за бита от миналото и копия на интересни исторически документи, голяма част от които посветени на героя. Днес Загорчев продължава да събира парчета от историята на Върли Гюро, когото оценява като борец за свобода с модерно европейско мислене, но останал забравен.

Ако имаше кой да разкаже живота му, щеше да стане ясно, че той е с по-голям принос в освободителните борби от капитан Петко войвода. Прочутият хайдутин бил само в първия отряд на Гарибалди, докато Върли Гюро е участвал в три мисии, разказва Стойко Загорчев.

В отряда на Джузепе Гарибалди наричали Георги (Гюро) Начев от Отец Паисиево Върли Булгаро, а двуметровият му ръст и буйният му нрав отговаряли напълно на прозвището му. Макар и почти забравен в България, Върли Гюро оставил ярка диря в паметта на своите потомци.

Той е бил в Сърбия, в Италия, на остров Малта, участвал в няколко битки за освобождение в Европа. Според някои сведения ходил със своята чета на остров Крит. Бил заточеник в Диарбекир, работник на Суец, когато се е изграждал каналът. После пак се върнал в родината, за да се бори за освобождението от турско робство.

Карловецът Теофан Райнов, разузнавач, шпионин, който също е бил в отряда на Гарибалди, изразявал възхищението си от Върли Гюро. Оказва се, че за онова време Гюро Начев бил най-личният измежду българските гарибалдийци. Италианците се отнасяли към него с нужния респект, като към свой герой.

Съпругата ми се казваше Мария, по баща Краевска, тя бе правнучка на Върли Гюро. Най-малката дъщеря на поборника е нейна баба, жена ми е кръстена на нея, разказва Стойко Загорчев.

Когато едва 43-годишен доскорошният бордови инженер на военен самолет се пенсионирал, пред него се отворила възможност да отиде на работа във Виетнам. Той обаче решил да остане при семейството си и да се заеме с проучване на историята на своето село, от което е и Върли Гюро.

Живеехме в София и аз започнах всеки ден да ходя в Народната библиотека и да търся материали за историята на селото. Търся едно, а намирам друго, още по-интересно и важно. То ме повежда към трето, а то пък още по-нататък. Така не разбирах колко часа са минали, откакто съм влязъл в библиотеката. Идваше време да затварят, а аз не можех да се откъсна от документите и да си тръгна. Така работех години наред. И открих много материали, сведения за гарибалдийците, за Ботевите четници, за Левски, разказва Загорчев.

Той намерил много документи специално за Върли Гюро, направил копия на неговите прошения за пенсия и ги подредил в музейната сбирка в своята етнокъща в Отец Паисиево. Сред най-ценните документи са сведения за Ботевите четници. Загорчев установил, че зад номер в списъка на Ботевите четници, зад който няма име, всъщност е Иван Дечов Маринов от Кочмаларе, днес Отец Паисиево. Аз открих името му, споделя развълнувано военният летец. И сега вече списъкът на Ботевите четници е попълнен с още едно име. Намерих още документи за този четник, направих си копия, споделя Стойко Загорчев.

В своите проучвания постоянно попадах на интересни, но почти неизвестни факти и за нашето село. Името му по време на Османската империя е било Кочмаларе. То е било опожарявано два пъти. А един ферман на султана за селото, в който се посочват данъците, събирани от Кочмаларе, става ясно, че хората са били облагани с най-различни данъци - данък „круши“ , данък „овце“, ергенски данък, данък „егрек“. В този ферман е отбелязано кой колко данъци е внасял. Пак там пише, че в село Кочмаларе някой си Мехмет, син на Юсуф нов, направил нещо. Това „нов“, добавено в името, означава, че е нов турчин, т.е. той е бил българин и се е потурчил и затова в документите към името му се добавя „нов“, разказва Стойко Загорчев.

Неотдавна в Италия младият историк Теодор Тодоров издаде обемисто проучване от два тома, посветено на българите гарибалдийци. Когато научил за намеренията на историка и за кампанията му за набиране на средства, Стойко Загорчев се свързал с Теодоров. Подпомогнал според възможностите си отпечатването на тези проучвания за българите гарибалдийци. А преди месец в Националния музей „Васил Левски“ в Карлово Варненският исторически музей представи изложба, посветена на Джузепе Гарибалди. Научил за изложбата, Загорчев донесе двата обемисти тома, които Теодор Тодоров му изпратил, в музея в Карлово, за да ги представи на публика. В България все още има само няколко екземпляра от това издание, смятам, че то е ценно, затова дойдох да го покажа. Нека повече хора да знаят за Върли Гюро и за българите гарибалдийци, каза Стойко Загорчев.

Родна стряха

Преди три години Загорчев започнал да издава вестник „Родна стряха“, сам го финансирал. Там публикувал своите проучвания за Върли Гюро и за Кочмаларе. Бабите приеха вестника с голям интерес, споделя неговият издател. Издавах го две години и спрях - нямам време, много ми е работата. Имам много документи, ще се опитам да опиша какво съм намерил в книга.

Памет

По инициатива на Стойко Загорчев в Отец Паисиево вдигнали паметник на Върли Гюро и на загиналите за свободата на България. Идеята се посрещнала много добре в селото. Загорчев дал 3000 лева за паметника, местните жители също дали лични средства. А освен на Върли Гюро, паметникът е посветен и на Ботевия четник, чието име Загорчев открил, както и на останалите местни герои, загинали за свободата на България.

Източник: marica.bg, Цветана Георгиева

 
Гласувайте за този сайт
eXTReMe Tracker