Опълченец, съратник на Васил Левски,  от Баня е един от организаторите на историческата среща между княз Александър Батенберг и д-р Георги Странски, който оглавява временното правителство в дните на Съединението. Срещата се състояла в Баня и именно на нея, чийто домакин е Марин Савов, било узаконено новото правителство на обединена България. Това разказват Милка Коева, внучка на Марин Савов и нейният син д-р Красимир Коев, в своето подробно изследване на живота дейността на своя знаменит родственик.

Марин Савов – съратник на Левски, хъш, четник при Филип Тотю и приятел на Иван Вазов от Браила, посрещнал скъпите гости на моста на Стряма край Баня. Князът бил съпътстван от министър-председателя на Княжеството Петко Каравелов и от председателя на Народното събрание Стефан Стамболов. Те идвали от Търново. В Баня ги чакали д-р Георги Странски и председателят на БТЦРК Захари Стоянов.

Историческата среща става на 9 септември 1885 година, на третия ден от Съединението. От Баня всички заедно потеглят за Пловдив, където князът ще приветства ликуващите жители на града. Пловдив го очаква, защото хората виждат в лицето на Александър Батенберг осъществения идеал за национално единство.

Участието на поборника и опълченец Марин Савов от Баня в тази среща в селото не случайна. Животът му е свързан с най-големите герои от национално-освободителното движение, както и с най-важните събития от 70-те и 80-те години на 19 век. Той е съратник на Васил Левски от 1870 година. През следващите две години се среща няколко пъти с него, а в в края на 1872-ра бяга във Влашко. Установява се в Браила, там другарува със Стефан Стефан Стамболов, Филип Тотю, Христо Ботев, Захари Стоянов, Иван Вазов. Той е един от хъшовете, които често отсядат в кръчмата на Странджата. В края на Априлското въстание младият поборник от Баня се включва в четата на Филип Тотю „Балкански лев“ и участва в превземането на Чипровци. През 1877 година се сражава на връх Шипка, Стара Загора и Шейново. Руското командване го награждава с два ордена за храброст. Близките на Марин Савов твърдят, че за своето стихотворение „Боят при Гредетин“ и „При Морава“ Иван Вазов черпи вдъхновение и от своя приятел Марин Савов от Баня, герой от тези битки.

Освобождението на България от турското робство е кауза за младия тогава мъж от Баня, а съвсем естествено той прегръща идеала за Съединението със същия плам. През 1885 година в Баня при Марин Савов идва Захари Стоянов. На Савов председателят на вече сформирания да осъществи Съединението Български таен централен революционен комитет възлага да оглави Селския комитет на Съединението. Двамата се познават още от Влашко и си имат пълно доверие.

Марин Савов участва в тържествата в памет на Хаджи Димитър, които се провели на връх Бузлуджа на 17 юли 1885 година. Там старите поборници взели решението за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Решението на БТЦРК е Съединението да бъде обявено на 15 септември. Вместо това обаче заради бунта, избухнал още на 2 септември в Панагюрище, още на 5 септември Захари Стоянов обявява в прокламация „Брята! Часът на Съединението настъпи!“

На 6 септември Марин Савов със Селския комитет, който ръководи, обявява Съединението в Баня.

Неотдавна Милка Коева и д-р Красимир Коев публикуваха своето проучване за знамения поборник, опълченец идеец на Съединението. А през 2007 година тогавашният кмет на Баня Петя Найденова откри паметна плоча на мястото, където е била родната къща на Марин Савов. От тогава всяка година на Трети март и на Шести септември Баня почита поборника Марин Савов.

Източник: Цветана Георгиева, в. "Марица"