Казвам се Цветана, аз съм кръстена на цветето. Някога моята майка родила едно след друго три момичета. И трите починали. После родила едно момче, брат ми. След това съм дошла аз. Кръстили ме Цветана. И наистина много обичам цветята - и да ги садя, и да ги бера и да им се радвам. Като момиче, а и после като мома, все бях закичена с цвете - в косите, на дрехата. Така и се запознахме с моя съпруг Георги. Това разказва баба Цветана Христева от красивото село Анево, което е само на километър от Сопот.

Баба Цветана навърши 90 години на 20 септември, а да я поздравят за рождения ден, при нея дойдоха двама кметове - на община Сопот Деян Дойнов и на Анево - Николай Николов. Цветана е сред най-дълголетните жители на селото. Живее с по-голямата си дъщеря Недялка, радва се на добро здраве и на обичта на близките и на съселяните си. За нея най-важното в живота е обичта, разбирателството и добрите отношения с хората. А най-хубавото - това, че срещнала добър мъж, с когото създали семейство и отгледали две деца. Първо им се родила дъщерята Недялка, после - Иванка. И двете са учени, казва майката. Недялка е фелдшер, работила дълги години в болницата в Стара Загора. Иванка станала инженер и доскоро работила във ВМЗ - Сопот. Дарили я общо с три внучета, те пък с три правнучета.

Аз съм от Московец, съседно село на Анево. Някога житото се вършееше на хармана с диканя. А Георги имаше сестра в нашето село и идваше да помага. Веднъж като дойде, аз се бях качила на диканята, закичена с цвете в косите. Така се запознахме. Бях на 17 години, когато ме доведе тука и се оженихме. Той всичко харесваше у мен, само не щеше да се кича с цвете, разказва баба Цветана.

Тя никога не се сърдила за това, понеже го правел не от ревност, а просто не му допадало. Моят съпруг беше много добър човек, много хубаво си живеехме, бяхме едно цяло, разбирахме се. Където и да отидеше, в друг град, на гости при приятели или роднини, все ще ми донесе армаган. И аз винаги го поделях на двама ни. Всичко заедно вършихме - и мъжката, и женската работа, разказва баба Цветана.

На 90 години Цветана е в отлично здраве, а къщата грее чиста и подредена. Добре оформени и поддържани лехи с цветя красят двора. Там са любимите розови храсти, бордюри от ароматен карамфил, бяло и червено мушкато в саксиите. Но най-вече се радва на няколко орхидеи на прозореца в стаята, дар от дъщерите .

През деня излиза до магазина да пазарува. Отбива се до кметството да види кмета Николай Николов, а докато се връща към дома, се спира да поговори със съседи, познати. Учтива, добра и лъчезарна, тя не отминава никого без добра дума.

Баба Цветана е православна християнка и вярва в Бога.

Ходи на черква, има си и икона на Света Богородица в стаята. Понякога застава пред нея и се моли. Една нощ бях станала и се връщам в стаята, разказва развълнувана жената. Поглеждам към иконата, а Света Богородица ми рече: „Слушай, какво ще ти кажа. Ти трябва да помагаш на хората, защото имаш сила. Аз съм ти я дала”. И действително е така. И аз се стремя да помагам с каквото мога, казва Цветана. Сега искам само едно - да са живи и здрави децата, да се радват на живота, а и да ме гледат, докогато е дадено, споделя жената.Спазвам и режим в храненето, споделя тя. Гледам горе-долу под час да се храня - сутрин, обед и вечер. Десерт рядко ям. Обичам салатка от домати, краставици. Обичам плодове. Основното е готвено, но никога не прекалявам с яденето.

Рецепта за хубав живот

На 90 години тя е уверена, че има рецепта за хубав живот. Разбира се, каквото си направиш и каквото ти е писано, ала най-важното е да се разбираш със съпруга си, да се уважавате и да не се караш с хората, смята Цветана. Майка така я научила, когато напуснала бащиния дом и станала жена на Георги. Казала : „Ти отиваш в друго село, никой не те познава и ти не познаваш никого. С никой няма да се караш. Някой и да те обиди, ти няма да отвръщаш, ще отминеш, все едно не си чула”. И Цветана спазва майчината заръка и до днес.

Източник: marica.bg, Цветана ГЕОРГИЕВА