Водолазката от 61-ва Стрямска бригада Мария Котовска спечели три медала по плуване на състезанието за ветерани, което се проведе в Сандански преди броени дни. Мария се състезава в дисциплините „гръб“, „бътерфлай“ и щафета „микс“. На 50 метра „гръб, основният и стил, в който се състезава от малка, тя грабна златния медал и остави конкуренцията си без дъх. В дисциплината 50 метра „бътерфлай“, която рядко практикува, взе сребърен медал. Щафета „микс“ бе въведена отскоро в плуването и включва четирите основни стила – „кроул”, „гръб”, „бруст” и „бътерфлай”. В нея участват четирима състезатели като всеки плува по 50 метра от един от стиловете. В микса обаче двама от състезателите са жени, а двама мъже. Отборът на Мария се класира на трето в място и бе отличен с бронзов медал.

Беше страхотно преживяване, споделя Мария. В нейната възрастова група се състезавали три серии жени по осем участнички във всяка серия. Конкуренцията в нашата група беше много силна, споделя тя.

Мария е от Баня, учила се да плува в спортния минерален басейн, който е на около стотина метра от дома и. В пети клас като една от надеждите във водния спорт вече била в спортното училище в Стара Загора. И още преди да го завърши е в националния отбор по плуване и републикански шампион в дисциплините 100 и 200 метра гръб.

И досега е свързана със съучениците си от клуб „Траяна“ – Стара Загора. Те настоявали заедно да бъдат в състезанието за ветерани в Сандански. Редовно участвам в тези състезания, но факт е, че през последните две-три години не бях ходила поради различни ангажименти, разказа за „Марица“ Мария.

За нея е огромна радост, че със златния медал я окичи лично олимпийската шампионка по гребане Здравка Йорданова. Двете се познават от Индия, където през 2007 плувкинята от Баня стана седма по време на Световните военните игри. От тогава поддържат връзка и са близки приятелки.

За Мария ветеранските състезания са едни от най-хубавите моменти. Да се върне към ветеранското плуване след три години отсъствие настоял съпругът и Красимир. И той и дъщеря и Виктория я следват всеки път, когато има такива прояви.

Много се възхищавам на възрастните хора, които идват на състезания по плуване, разказва тя. Този път златен медал взе 82-годишен мъж, който изплува 100 метра „кроул” стилно и бързо, беше истинско удоволствие да го гледаш. В същото време участниците, родени след 1983-85 година са много малко. Причината е, че в онези години не се създадоха добри плувци, нямаше къде – дойде разрухата на басейните, децата нямаше къде да тренират. Едва в последните години започнаха да се възражда плуването, но те показват по-слаб резултат от нас, ветераните. При тях – скачаш в басейна и вземаш медал. Ние сме силна школа, още не могат да ни стигнат, уверена е Мария.

Преди повече от 15-тина години плувкинята от Баня реши да стане военнослужещ. Тя е рейнджър в 61-ва Стрямска бригада. За Мария изборът и да бъде водолаз в Българската армия е съвсем естествен. Ние, плувците често си казваме, че във вените ни тече вода, а не кръв. Очевидно и при мен е така.Чувствам се еднакво добре на земята, във водата и под водата, твърди тя.

През 2007 година, вече като рейнджър в 61-ва Стрямска бригада, Мария участва в Световните военни игри в Индия. Заедно с още 30 състезатели в различни видове спорт представя Българска армия. Отива без да е тренирала, състезава се за първи път след дълга почивка от плуването – от 1996-та, когато престанала да тренира активно. Става 7-ма в Световните военни игри. Оттогава всяка година участва в състезания за ветерани. И от всяко се връща поне с два златни медала за дисциплината „гръб” и поне с един сребърен за „бътерфлай” или „кроул”.

Мария е единствената жена водолаз в Сухопътни войски на Българската армия и единствената жена - професионален водолаз. Наричат я Водолазката, Акулата, Амфибията. Повече от десет години със свои колеги водолази от 61-ва Стрямска бригада се обучават да откриват мини, заложени от „врага” в устоите на мостове и в язовирни стени и да ги обезвреждат. Те могат да извадят от морското дъно потопена военна техника. След като я открият и обезопасят, я привързват към специални балони и с помощна на тежка техника я изваждат на брега.

Два пъти в годината тя се спуска в ледените води на Дунав и Черно море, за да тренира задачите си като водолаз в Сухопътни войски. И до днес Мария помни бойното си кръщение край Белене. Задачата била да търси потопена военна техника, която заедно с останалите трима водолази от екипа трябвало да извадят на брега. Дунав е страховита река, течението е силно и много опасно. Неопреновият костюм не може да те предпази от студа. А мътните води пречат да виждаш на повече от 30-40 сантиметра пред себе си, разказа тогава пред „Марица” водолазката. С едната си ръка държах ръката на партньора, с другата търсих твърди предмети, довлечени от течението, за да се предпазя от евентуален удар... Макар да не бе истинска бойна обстановка, никога няма да го забравя. Беше през март и четирима от нашата група трябваше да влезем в Дунав, спомня си тя.

Спусковото въже омотава тялото на Мария. Паниката е най-големият враг на водолаза, трябва да я победиш, твърди Амфибията. Според заучения „език” на водолазите тя стиска два пъти ръката на партньора - това е знак, че нещата при нея не са добре. Той разбира, че въжето държи в примка Мария. Вади ножа, срязва го и двамата изскачат от водата. Не можеше да има друг изход освен този, категорична е днес тя. После следват още стотици гмуркания. Когато влизаш във водата, винаги имаш едно наум. Който ти каже, че не го е страх - лъже, твърди Мария. Важното е да прогониш паниката и да вземеш най-адекватното за момента решение. Затова водолазите имаме един поздрав, който е най-важен за нас: Да имаш толкова изплувания, колкото и гмуркания, споделя тя.

С неопренов костюм, с бутилка на гърба , пълна с кислород и напомпана до 200 атмосфери, която ще ми стигне за тричасова разходка под вода или за около час-два работа в морето, се чувствам изключително, твърди водолазката. Морето е хубаво отдолу, когато водораслите не цъфтят. Тогава водата е бистра и може да видиш морски кончета, рачета, морска игла. Невероятно е ако попаднеш на подводни скали. Вълшебно е да се гмуркаш. Там си сам под водата и чуваш само собствения си дъх, споделя тя.

Източник: в. "Марица Уикенд", Цветана Георгиева