Петко Шойлеков е известен телевизионен журналист и продуцент, който живее и работи в Пловдив. В хода на професионалната си работа той създава и реализира със свои колеги и сам редица медийни и обществени проекти. През последните години Шойлеков задълбочено проучва историята на своя роден град Клисура. Част от тези

проучвания са дейността на Емили Странгфорд, посветена на възстановяването на Клисура след Априлското въстание, приносът на клисурци за развитието на тяхното градче, за които „Марица” разказа.

- Господин Шойлеков, от доста време проучвате дарителската дейност на лейди Странгфорд, насочена към жителите на Клисура след Априлското въстание, както и дарителството на други личности в градчето от Възраждането до днес. На какво се натъкнахте?

- В продължение на месеци проведох лично журналистическо проучване сред млади и зрели съвременници и задавах един и същ въпрос по два начина: Какво празнуваме на 6 декември? Дарителството у нас има ли свой празничен ден? Но отговор не получавах. Не се учудвам. През последните години толкова многозначими за българщината факти и събития потъват в забрава, та моят въпрос за сторено добро през десетилетията и до днес да се помни и почита ли? И се връщам към не кой да е, а към ревностния български благодетел и спомоществовател на българщината и духовността - клисурския възрожденец Илия Р. Блъсков, който още в началото на миналия век се възмущава, че са забравени делата и дори имената на дарителите от Възраждането. От Илия Блъсков за първи път тръгва идеята за български Ден на дарителя - за благодарност и почит към всички благодетели на българщината и духовността. Според него вниманието към дарителите е трябвало да започне още от 1895 г. Но не станало! Чак в 1937 г. в Шумен, 6 декември, благодарение на благодетеля Нанчо Попович започва да се чества като Ден на дарителя в страната.

- Кои са най-значимите дарители, на които Клисура дължи своето въздигане през Възраждането и след Освобождението?

- Още в далечната втора половина на 18. век клисурецът Генчо Петков пренася тайно от Мала Азия бодливия розов трън в дар на родния си край. Така се ражда новият основен поминък в Клисура - производство на розово масло. Местните хора за благодарност започнали да се обръщат към своя земляк с арабското „шойле” - "благодетел", превърнало се в негова фамилия и до днес. Та дарителството през годините напред станало осъзната доброволна безвъзмездна потребност за добруване на стотици клисурци.

Трудно биха се изредили в хронологичен ред многобройните дарителски жестове на ползу роду. Братята Йовко и Денчо Стоеви издигат няколко сводести мостове от дялани камъни. Около 1840 година клисурци строят величествения православен храм „Свети Никола”, а търговецът Неделчо Петрович през 1844 г. дарява църковен полилей и камбана, която възвестява на 20 април 1876 г. началото на Априлското въстание. През 1862 година Стоян Десков прокарва първото водохващане на питейна вода от Балкана в Клисура, за което е наречен благодетел. Благодарение на възрожденската учителка Цана Червенакова след Освобождението клисурци решават никой да не получава пенсия, понеже са се борили не за себе си, а за отечеството. Православното християнско дружество „Свети Николай” с дарения и с впечатляващия паричен принос на Йовко Чакъров построява старобедница. Стотици клисурци, начело с най-значимите дарения на братя Данови, Стефан Стайков и Стефан Обрейков, участват през 1925-26 г. в построяването на читалището-паметник ”20 април 1876 г.”. Стотици местни родолюбци вложили средства и труд за построяването на минералната баня в града през 1929 г. Елена и Андон Станеви в края на 20-те години на миналия век построяват сграда за безплатна ученическа трапезария, сега кметство на града. Не бих пропуснал и специално учредените дарителски фондове, носещи имената на клисурци, публикувани в енциклопедията „Дарителство”: фонд”Илия Р. Блъсков”, фонд”Стефан Обрейков”, фонд „Йовко, Мария и син Никола Чакърови”, фонд „Стоян Д. Вежанов”… Основна дарителска заслуга на фонд „Генко П. Шойлеков” е построяването на сграда на Здравната служба в края на 30-те години на миналия век с лекар, акушер и фелдшер, днес сериозно занемарена постройка.

- Имат ли тези достойни хора наследници днес в Клисура?

- Човек с присъщо сърцато отношение към тази високонравствена добродетел би настръхнал от изключителното старание на клисуреца родолюбец, съвременния будител Иван Влахлиев, който в продължение на години открил и съхранил в историческата памет дарителската отдаденост на десетки клисурци, сред които: Христо Данов, Стоян Вежанов, Танчо Савов, Сава Капанов, Рашко Ташакманов, Христо Филипов, Стефан и Лука Стайкови, Рашко Стайков, Никола Рачев, Христо Драганов, Делчо Рачев, Христо Рачев, Христо Шойлеков, Илия П. Блъсков, Георги Караджов, Иван Бояджиев, Стефан Пенев, Тунчо Петков, Рашко Блъсков, Илия Зографски, Марко Балабанов, Петко Филипов, Обрейко Обрейков, Андон Балтов, Генчо Влахлиев, Петър Бранев.

Иван Влахлиев не спира с дарителите в по-далечната и по-новата история. Открива и изписва имената на многобройните родолюбиви клисурци с лично дарителско участие в редица местни прояви днес и през миналите няколко десетилетия. Клисура помни и многобройните участия на своите граждани с дарен труд при построяването на местната гимназия.

Впечатлява сърцатата щедрост на клисурци за придобития обновен, привличащ миряните, интериор на храма „Успение Богородично”. В църквата вече има и специална книга (единствена в града) за даренията. Похвално! Очертава се напролет да заблести от позлата и централният му купол благодарение и на местни индивидуални дарителски участия. Неотдавна даренията на клисурци спасиха от разруха параклиса „Свети Архангел Михаил” в двора на историческия храм „Свети Никола”, изпепелен в Априлското въстание. Изброените дотук дарители в Клисура не са всички!