Инженерът Станимир Кръстанов събра съмишленици, с които да подновят храма

Родолюбци вдигнаха златен купол на църквата в Клисура. Готов е и големият златен кръст, който ще грее на върха. Макар скелето, което майсторите вдигнаха, за да монтират новата облицовка все още стои, куполът вече блести и сиянието му огрява небето на възрожденското градче. До края на тази есен конструкцията ще бъде свалена и църквата „Успение на света Богородица“ ще посреща миряни и християни в нова одежда.

Идеята за обновяването на храма се родила преди

пет-шест години, тогава Станимир Кръстанов, клисурец по рождение, и съпругата му Наталия, се върнали да живеят в Клисура. И двамата са инженери и работят в Карлово. Но оценили природните дадености на малкото градче като най-ценно благо – чистият въздух, зелените хълмове и тишината, които веднага свалят стреса. Ценят много и миналото на градчето – Възраждането, Априлското въстание и героизма на предците и последвалото възкресение на градчето от пепелищата на 1876-та. Тогава, преди пет-шест години, още при първото влизане на Станимир и Наталия в църквата, сърцата им трепнали и те си дали дума, че ще помогнат храмът да заблести. Покривът очевидно се нуждаел от ремонт, дъждът влизал вътре и обливал централния стенопис на тавана. Кръстът, монтиран на върха на купола бил паднал няколко години преди това.

Близки приятели и познати подкрепили идеята на Станимир и Наталия за обновяване на църквата. Още преди години Николай Михайлов от Карлово разпалил интереса на инженера, негов близък приятел, към православието и дарителството. А журналистът Петко Шойлеков, потомък един от първите клисурски родове, посочил майстори, които да извършат сложния ремонт. Стефка Велева, Ана Харалампиева и Димка Денчева от църковното настоятелство прегърнали идеята.

Имаше доста перипетии докато намерим хората, които да се наемат с демонтажа на старата облицовка на купола и да направят новата. Но на края стигнахме до хасковска фирма, разказва Станимир Кръстанов.

Междувременно местна фирма достави от Русия облицовката – ламарина от специална титаниева сплав, която блести като истинско злато. Производителят дава гаранция, че тя ще издържи без никакви промени 50 години, като не се очаква да има проблеми дори и след този срок, обясни Станимир.

А когато майсторите свалили старата облицовка и стигнали до обшивката, се видяло, че е трябвало още малко време целият купол да се отцепи – налице били поражения от дъждовете и атмосферните влияния през повече от стоте години от построяването на църквата до днес.

Но наистина трябва да свалим шапка на старите майстори, които са построили църквата в Клисура, разказва Станимир Кръстанов. В хода на ремонта открихме, че куполът е двоен – един външен, а под него с разлика от 30-40 сантиметра още един. Първият пази от външни влияния, а вторият, вътрешният – е таванът на вътрешността на храма, в който е централния стенопис.

Когато напреднали с подготовката за ремонта се обърнали към местния свещеник, към кметицата Генка Тодорова и към Негово Високопреосвещенство дядо Николай, за да ги запознаят с намеренията и поискат тяхното съгласие. Инициаторите получили разрешение и се заели да събират пари за благородното начинание. На два пъти Дирекцията по вероизповеданията опускала пари, общо 25 хиляди лева. Още толкова инициативният комитет събрал от местните хора. Най-ценните са даренията на жителите на Клисура, повечето от тях са възрастни хора и съвсем не са заможни, но пък са истински родолюбци, смята той.

Докато майсторите правили златния купол, Станимир и приятелите му се заели да почистят стенописите и старите икони. Очевидно не бяха докосвани от човешка ръка откакто са изрисувани, споделя той. Но аз намерих специален сапун, поръчах го чак от Англия, и сам почистих първия ред с най-големите фрески, разказва инженерът.

На помощ се притекъл скулпторът Дишко Дишков от Сопот, ваятелят на хановете Алцек и Котраг. Той се заел с иконата на свети архангел Гавраил, а след това и на „Въздвижение на честния кръст“ и „Свети 40 мъченици“ и „Свети Мина“. Собственикът на галерия А1 в Карлово Димитър Христов осигурил нови рамки за няколко от най-старите икони. Станимир и Наталия купили шест нови, подходящи за храма полилеи, предишните били събирани от читалището, училището и кметските канцеларии през десетилетията назад.

Има два варианта на облицоване на купола – по технологията „рибена люспа“ или като динена кора. Куполът на клисурският храм е висок над 18 метра, той е полусферичен, затова първият вариант е най-естетичен и гарантиращ здравина и надеждност. Но затова пък вместо 90 квадратни метра ламарина били нужни двойно повече – около 200 квадратни метра. Родолюбците избрали и възможно най-големия кръст, също от ламарина с титаниево покритие, който грее като чисто злато. Той ще бъде монтиран на върха, без да се налага да бъде укрепван със стоманени въжета.

Храмът „Успение на света Богородица“ в Клисура е единственият у нас със толкова голям купол, който блести като злато. Неотдавна така били украсени части от храмовете в Димитровград и Асеновград, предстои така бъде обновена и църква в Казанлък. Но и на трите храма новите облицовки са с много по-малка площ - само на камбанариите. Единствено клисурският грее като слънце. Родолюбците ще продължат да обновяват храма, както и внушителната сграда на Старобедницата, построена в началото на миналия век веднага след църквата. Станимир събрал съмишленици и почистили някогашната кърщелна. Ще положим усилия да я ремонтираме и обзаведем и да се използва по предназначение – в минатото в нея кръщавали децата, за да е по-уютно и по-топло през зимата. Ще ремонтираме и магерницата – там ще се правят курбаните по празниците, смята Кръстанов.

Това че се обединихме за благородната кауза, че искрата пламна в сърцата ни и вече има резултат от усилията ни – то е знак от бога, казва Стефка Велева, председател на църковното настоятелство към храма „Успение на света Богородица“ в Клисура. Затова тук няма наводнения и урагани, няма природни бедствия, а се радваме на божията закрила, смята тя.

Пазим тетрадката, в която са записани даренията на клисурци, но за да осъществим докрай започнатото ни трябва още подкрепа. Затова, който не може с пари, нека дари труд, призовава Станимир Кръстанов. Ако 400 души от града дадат по един трудоден, ще постигнем много, смята той.

В. "Марица", Цветана Георгиева