Бял елен води всеки ден ден десетки хора в покрайнините на подбалканското село Московец. Влюбени двойки, мъже и жени, които копнеят да срещнат истинската любов идват надвечер край тузарския туристически комплекс, прочут с виното, коeто се произвежда тук, за да срещнат красивото животното и ако имат късмет да го заснемат.

Народът буквално полудя, след като местeн жител пусна снимка на белия елен във Фейсбук, разказа  кметът на Московец Валентин Ненов. 

В неделя следобед, когато посетителите на  близкото шато се оттеглиха  и движението по отбивката от Подбалканския  път към Московец намаля и стана тихо, красивият бял елен сякаш изплува от лозята. Той се озърна и спря в наболата житна нива да попасе.

Белият елен обаче се озърна и като видя 7-8 автомобила и близо 20-тина човека, които го наблюдават и щракат с телефоните, обърна гръб  и се оттегли безшумно и грациозно в лозята.

Видях го в гръб. Но успях за по-дълго да зърна други няколко негови роднини – едър лопатар с чудно красиви рога и грациозна и плаха женска, обясни Валентин Ненов.

Кметът обаче твърди, че не знае откъде се появило младото животно, както и останалите по-възрастни.

Видях го в неделя през прозореца на къщата си, дойде почти до нашата, обясни пред кореспондента на „Марица“ Недка Иванова, която живее в първата къща на влизане в селото и е най-близо до нивата, на която се появило грациозното животно.

Първо помислих че е козичка, но в нашето село кози няма. Като се вгледах – еленче, сякаш излязло от приказките. Но бързо се обърна и изчезна. Казват, че носило късмет, но аз не успях да си пожеля нищо. Като го видя втори път вече ще съм готова да си нарека пожелание за здраве и щастие на цялото семейство, обеща си Недка.


Белият елен всъщност обитава една могила край Шато Копса, наоколо има стотици декари лозя, които му осигуряват тишина и по-редки срещи с хора.

Тук е от няколко години, разказа пред кореспондента на „Марица“ управителя на Шато Копса Стоян Стоянов. В близката могила сред лозята преди време първо се появила една двойка – красив лопатар и женска. Вероятно дошли от близките склонове на Средна гора или Стара планина – мястото е еднакво отдалечено  от двете планини.

Присъствието  на лопатаря  и женската привлякло още едно-две животни и станали като голямо семейство.

Други хора от разказват, че женската от двойката родила две малки – едно кафяво като родителите си, другото – светло бежово, почти бяло.

Толкова е красив този бял елен, като блян е, като мечта за щастие, развълнувана разказва Недка. Макар да иска да го зърне отново, тя смята, че е по-добре да си живее спокойно в лозята,  скрит от хорските очи. А хората да си пожелават щастие за себе си, но да не посягат на красивия бял елен.