Древни хора са градили жилища и стопанства в Стремска долина, в землището на днешните села Богдан и Певците. Те обитавали тези земи 5000 години преди Христа в продължение на няколко века. Тяхно селище бе открито от археолога Мартин Христов преди четири години, а през този археологически сезон той установи, че на един и същи терен  в продължение на няколко столетия са били

изграждани последователно четири селища. Връзката между тях във времето е много близка. Вероятно различните поколения, обитавали това селище, са го унищожавали или са го напускали, но впоследствие отново са се връщали и изграждали домовете и стопанствата си на същото мястото.

Изборът на мястото не е случаен. Освен че е една от най-красивите, местността е естествено защитена от Стара планина и Средна гора. Оттам като на длан се виждат планините и  долината. В плодородните полета  древните обработвали земята, която раждала пшеница, в домовете си изпичали хляб, приготвяли храна от домашни животни и дивеч и раждали деца. Следите от активния живот, който е бил тук, са в останките от постройките, съоръженията и предметните находки, коментира Мартин Христов.


През този археологически сезон той датира точно времето на първото селище, изградено на това място. Тук е кипял живот през 2630 г. преди Христа. Анализът на кости, въглени и други находки потвърждава  периода, в който селището е било обитавано.

Тази година ни изненада още едно ниво, то е третото, броено от горе надолу, коментира археологът.


Там са открити два правоъгълни глинобитни подиума с керамични съдове около тях. На пода има подиум, върху който най-вероятно се е смилало зърното, за да стане на брашно, както и керамични съдове.

Сред любопитните находки са кости от мечка, както и от обгорелите лапи на владетелката на планината. Това е детайл от менюто на древните обитатели на това селище, смята Мартин Христов.


По-интересното в случая е развитието на глинения под, който разкриваме тази есен, посочи археологът. Той се разширява на изток, запад и юг и неговите очертания вече достигат площ с размери 10х14 метра, но това не е окончателно. Разкопките трябва да продължат в тези посоки, за да се изяснят характерът и функциите на сградата. Все още не сме наясно дали това е под на стопанска или на жилищна постройка. Предстои да установим и как тя  е била структурирана вътре, сподели Мартин Христов.

Според него  е рано да се коментира дали тук е имало работилница за производство на глинените съдове, или те са били внасяни от друг регион. Но съществуването на връзки с други селища в тези епоха е категорично. Наблизо е землището на Дъбене, където в местността Саровка през 2005 г. Мартин Христов  откри станалото световноизвестно Дъбенско златно съкровище - огромно обредно поле, посипано със златни мъниста и дребни златни накити. Селището край село Богдан, което сега проучва Мартин Христов, и това в местността Саровка край Дъбене, са  били близо едно до друго и са били обитавани по едно и също време.

Източник: marica.bg