ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

Карловският регион е в северната част на Пловдивска област на площ 1090 кв. км и представлява 1% от територията на страната. На север граничи с Ловешка област, на изток - с община Павел баня, на юг - с общините Брезово, Хисар и Калояново.
Населението възлиза на 75 хил. жители, което я нарежда между 20-те най-големи общини в страната. Състои се от 5 града - Карлово, Сопот, Клисура, Калофер и Баня; 24 села и един жилищен квартал. По големина се откроява общинският център Карлово с около 30 хил. души население. Градът отстои на 56 км от областния център Пловдив и на 147 км от столицата.
Климатът благоприятства развитието на селското стопанство (особено отглеждането на маслодайната роза), лозарството, овощарството, горското стопанство, на почивното дело, вътрешния и международния туризъм.
Тук съществуват и няколко минерални извора - Клисура, Климент, Столевово. Минералният извор в гр. Баня е много добре разработен с условия за развитие на балнеолечението, почивното дело и оранжерийното производство.
Климатът в Карловската котловина е преходно континентален, който в сравнение с другите подбалкански котловини е най-мек и топъл. Средната годишна температура е 11,4 °С. Стара планина, която се издига на повече от 1500-2000 м над средното ниво на полето, запазва котловината от студените северни ветрове, а големият й наклон на юг и широко отворената Стремска долина регулират въздуха и затова тук не се наблюдават температурни инверсии. Затопленият през лятото въздух не се застоява.
През зимата в Карловското поле е значително по-топло, отколкото в Казанлъшкото. Снеговалежите са по-малко в сравнение с останалите котловини, снежната покривка се задържа по-продължително само през изключителни зими. Валежите (653 мм средно годишно) са над средните за странната. Те осигуряват достатъчно почвена влага през всички годишни времена. Гръмотевичните бури и градушките са често явление през летния сезон, но са предимно по планинската периферия на котловината.
Мъгли падат рядко и не са трайни и гъсти. Въпреки близостта на Стара планина и Средна гора напълно облачните дни са малко. Карловската котловина се отличава със значително разнообразие на растителните видове. По склоновете на Стара планина и Средна гора има високостеблени гори. Букът е най-разпространен. На места се срещат ела, смърч, бреза, явор, липа, клен и др.

Билото на Стара планина е покрито с богата тревиста растителност, която образува обширни високопланински пасища.
От културните растения в Карловската котловина виреят зърнените храни, царевицата, фасулът, лещата и картофите; някои ценни технически култури: слънчоглед, тютюн, захарно цвекло, и редица маслено ароматични растения: маслодайна роза, лавандула и мента. Отлични са условията за отглеждане на лозата и различни видове овощия, между които бадемът, кестенът, смокинята и др.
Горите заемат значителен дял от територията на региона и създават условия за развитие на горското стопанство и международен ловен туризъм. Голямото разнообразие от растителен и животински свят е съсредоточено в Национален парк „Централен Балкан". В района на парка се намират два уникални резервата - "Стара река" и "Джендема".
През общината преминават главният шосеен път Е-78 и подбалканската жп линия за Бургас, с отклонение за Пловдив.