Опитът на деветимата общински съветници от Общински съвет – Сопот да бъдат нарушени законите на Република България и да бъдат иззети функциите на кмета, бяха пресечени от Областният управител. Вчера проф. д-р Христина Янчева върна Решение №195 за приемане на бюджета на Община Сопот за 2025 г. за ново обсъждане, респективно, отмяна на т. 20 и т. 21 от същото.

С приетата в Решението т. 20

се целеше да се възпрепятства работата на общината, като се изискваше всички разплащания за местни дейности, с изключение на изрично изброени разходи, да се извършват с предварително одобрение на Общинския съвет, считано от 01.01.2025 год.

Областният управител е категоричен, че посочената точка влиза в пряко противоречие с чл.38, ал.1 и чл. 44, ал.1, т. 1 и т.5 от ЗМСМА и чл.7, ал.5 от Закона за публичните финанси, тъй като се отнемат основни правомощия на кмета на община Сопот, който като орган на изпълнителната власт, по силата на цитираните разпоредби, организира, ръководи, координира и контролира изпълнението на общинския бюджет. Този съществен порок на административния акт е основание за отмяната му в тази част (арг. от чл. 146, т. 4 от АПК).

Кметът на общината, като ръководител на бюджетната организация, е и първостепенен разпоредител с бюджета, съгласно чл. 11, ал 1 и ал.3 от Закона за публичните финанси. Следователно кметът носи отговорност за подписването на документи, чрез които се извършва разходване на общински бюджет.

Общинският съвет, като орган на местното самоуправление,  не притежава правомощия по силата на специалния Закон за публичните финанси да осъществява предварително одобрение на всички разплащания за местните дейности.

С приетата в Решението т. 21 също се целеше да се възпрепятства работата на общината, като се разпореждаше всички директни възлагания на основание чл. 20, ал. 4 от ЗОП, да бъдат провеждани чрез събиране на оферти чрез платформата за обществени поръчки (ЦАИС ЕОП). Областният управител ясно подчертава, че Общински съвет – Сопот не е компетентен да разширява разпоредбите на законите, приети от Народното събрание, и в конкретика разпоредбите на ЗОП.

Кметът, а не Общинският съвет, притежава качеството Възложител съгласно чл. 5, ап. 2, т. 9 от ЗОП. Според чл. 20, ал. 4 от същия закон, Възложителите (т.е. кметът на общината) могат да възлагат директно обществени поръчки с прогнозна стойност, по-малка от определените прагове.

Възложителите могат да доказват разхода и само с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Порокът на решението в тази му част (липса на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК) е толкова съществен, че обуславя незаконосъобразността му до степен на нищожност.