На 90 години си отиде от този свят карловката Ана Папукчиева / 1934 г./, първият и последният журналист на градското радио. Тя е починала на 6 юли следобед. Ана отдаде целия си живот на журналистическата работа - да информира Карлово за работата на местната власт, отразява пълноценно целия обществен, политически и културен  живот в града и общината. Чрез радиоточката гласът и влизаше във всеки дом, а в студиото и на улицата тя  изслушваше съгражданите си и да им съдействаше пред институциите за решаване на техните проблеми. Поклонението ще състои утре, 10 юли, от 10.00 часа в Гробщния парк на Карлово.

Екипът на karlovobg.eu изказва съболезнования на дъщеря и Андриана и на близките и .

Направила интервюта със стотици хора, през ноември 2022 г. Ана Папучкиева даде за в. "Марица" единственото си интервю, в което разказа професионалния и житейски си път и което публикуваме като спомен за нея:

Гласът на Карлово, доайенът на карловските журналисти Ана Папукчиева, получи тази година наградата на комитет „Васил Левски“. Призът, грамота и плакет с лика на Апостола, и бяха връчени от директора на Националния музей „Васил Левски“ Дора Чаушева на 18 юли, празник на Карлово и рождената дата на Васил Левски. Отличието е за многогодишната и дейност като радио журналист в Карлово и приноса и за популяризиране на живота и делото на Апостола. В своята 60-годишна работа зад микрофона Ана е направила стотици предавания за Левски, десетки интервюта с най-големите изследователи на делото на Левски, чрез сътрудничеството си с музея е популяризирала всяко начинание, посветено на великия карловец.

Признанието на комитет „Васил Левски“ е само едно от многобройните отличия, които тя е получила през дългия си стаж. Сред тях са номинацията и за Наградата на Карлово през 2010 г., както и 13-те медала от различни обществени и неправителствени организации и институции, с които си е сътрудничила през годините.

В живота на Ана Папукчиева е събрана голяма част от съвременната история на Карлово. Шест десетилетия тя е програмен ръководител на радиовъзел Карлово. С нея започва летоброенето на радиоточката в града. Скоро след това я канят за кореспондент на радио Пловдив, Българското национално радио, вестниците „Пловдивски новини“ и „Труд“. До нея се допитват журналисти от почти всички национални медии, когато разработват тема от Карлово.

Ана Паукчиева е едва на 19-години, когато поема микрофона, за да чете обявления, уводни статии и важни съобщения на общината. Току-що е завършила гимназия, а по това време Общинският народен съвет обявява конкурс за програмен ръководител на радиовъзел Карлово. Явяват се девет кандидати, Ана печели безусловно конкурса, който включва написване на текст и работа пред микрофон. От малка придобила увереност да общува, затова с лекота се справила със задачите на конкурса. Литературата и българският език и били любими предмети в карловската гимназия, като ученичка пишела стихове, с тях се явявала на училищни конкурси, други пишела специално за училищния стенвестник. А от малка знаела наизуст Ботевите стихотворения – научила ги от баща си, който ги пеел. Тя също ги пеела или рецитирала на хората, които посещавали обущарската работилница на баща и.

Само няколко години след откриването на радиовъзлите в Пловдивски окръг, Окръжният народен съвет изпраща програмните ръководителите на едномесечен журналистически курс в София. Изискването към тях е да започнат да правят предаване, в което да участват говорители и събеседници и да използват всички журналистически жанрове.

За мен това беше много отговорно, интересно и приятно, разказва журналистиката. За много кратко време събрах десетки сътрудници на радиовъзела. Предаването започваше с най-важните новини, следваше актуален репортаж, интервю или очерк, на финала - обобщение на новините за деня. Имахме и хумористична рубрика, в която се осмиваха и порицаваха някои отрицателни явления по това време, спомня си Ана. „Радио Стършел“ не само осмиваше, но често пускаше остро жило, допълва тя.

Помня точно момента, в който се почувствах журналист, разказва Ана. В онези години работата на радиовъзлите се наблюдаваше от отдел Култура на Окръжния народен съвет в Пловдив. Имаше една инициатива да правим така наречените показни предавания. Те се прослушваха и оценяваха от журналисти от Радио Пловдив. Моето първо показно предаване бе оценено като най-добро. От радио Пловдив започнаха да ме канят да предавам новини, да участвам с гласа си – това продължи до последния ми работен ден. Актуалните новини, репортажи и анализи се харесаха и на БНР и това сложи началото на дълго сътрудничество. Не съм ходила по редакциите да си предлагам услугите. Те ме търсиха, споделя Ана.

В продължение на много години различни организации организираха конкурси за предавания на радиовъзлите – как работим по безопасност на движението, за популяризиране работата на БЧК. В тези конкурси винаги съм била класирана на първо или второ място. Много от тези предавания помня и до днес, но едни такъв конкурс е по-различен. Беше на БЧК и се провеждаше в Хисаря. Предаването ми бе много интересно. В него освен актуалните новини за организацията представих карловката Анка Ламбрева – първата българска околосветска пътешественичка, която работила в различни държави и като медицинска сестра. Другият акцент бе успешното лечение на момче в Ленинград. Получих първо място. Да наблюдава конкурсът бе дошла от Женева секретарят на Международния комитет на Червения кръст, спомня си Ана. Дамата отличила предаването на карловската журналистка, взела магнетофонната лента и съвсем скоро по нейно предложение конкурсът станал международен.

След известно време при мен дойде човек от ЦС на БЧК в София и ми каза, че наградата, която получавам от този конкурс е от Международния Червен кръст и трябва да отида да си я получа в Женева. В този момент не ми бе възможно да пътувам, отказах, получих наградата тук, разказва Ана Папукчиева.

Дните след 10 ноември са изпълнени с драматизъм за карловската журналистка. Непосредствено след тази дата в града се провежда първият демократичен митинг, а изненадващо при нея в радиовъзела пристига лидерът на Екогласност в Карлово Георги Георгиев. Кани я тя да води този митинг. Ана, която има вече огромен опит в журналистическата работа и обществената дейност във всички обществени организации – в доброволните отряди и туристическото дружество, в Отечествения фронт и профсъюзите, в женското дружество и БЧК, е изправена пред ново изключително предизвикателство.

Аз обаче отидох при кмета на общината, Николай Бойков, който ми бе работодател, спомня си тя. Казах му за поканата да водя митинга. Отвърна ми: „Ще приемеш“. Попитах го: „Все пак, да не ме уволниш утре“. Отвърнал и: „Аз няма да те уволня, но ако уволнят мен, може да стигнат и до теб“. Вечерта бе едно от най-драматичните преживявания в моя живот, разказва Ана. Открих митинга, първите оратори бяха изцяло в социалистически дух. След това започнаха да говорят представителите на Екогласност, хората на промяната. Бяха много хора и всеки от тях говореше дълго. Вече бяха минали повече от два часа, а чакаха още хора да говорят. Тогава определих регламент изказванията да бъдат по 5 минути. Не бяха съгласни, искаха да говорят. Когато митингът свърши, видях, че около 50 души, които бяха най-отпред, не бяха карловци. След минути се оттеглиха на паркинга и качиха на автобус, бяха дошли от Казанлък. На влизане в автобуса всеки получаваше по 10 долара. Бях стъписана.

Меко казано, работата на журналиста не е комфортна, често те поставя в ситуации, в които има недоволни от твоите журналистически материали. Но до съд не бях стигала, смятам, че винаги съм представяла нещата обективно с всички гледни точки. Но мой материал във вестник „Труд“ бе даден на съд. Когато се водеше делото кметът на общината, за който ставаше дума в статията, бе загубил изборите, бе починал внезапно, но за случая ме съдиха хора от неговия екип. Материалът бе от пресконференция на БЗНС, там бяха съобщили, че кметът на Карлово източва общината като възлага поръчки на фирмата на своя заместник и БЗНС дава кмета на прокурор. Бях цитирала изказванията точно. Статия бе чело на първа страница на „Труд“. След няколко дни началникът на кабинета на кмета ми каза: „ На мен се падна неприятното задължение да ти кажа, че кметът забрани да идваш на пресконференции и да влизаш в общината.“ Мина година и половина, докато отново бях допусната, спомня си Папукчиева.

Заради бързата и точна реакция на радиовъзела и на неговата програмна ръководителка на спрямо институциите за решаване на проблемите на гражданите, и досега търсят Ана Папукчиева за съдействие. „След твоето обаждане ми оправиха проблема с тока. Още ти се чува думата“, благодарил и неотдавна известен калоферец.

И сега, близо десет години след като вече никъде в страната няма радиовъзел, а новите технологии и социалните мрежи измесват тотално традиционните начини за информация, радиовъзелът продължава да е интересна медия за някои специалисти. Неотдавна в Карлово бе френски журналист, дошъл да прочува как е работил радиовъзелът. Към града на Апостола го насочили от Българското национално радио. Експертът попитал откъде може да събере сведения. По-възрастните журналисти веднага се сетили за своята дългогодишна кореспондентка от Карлово Ана Папукчиева.

За него бе интересно да научи, че радиовъзелът е работил като медия почти шестдесет години, имал е десетки сътрудници, на които не е плащан хонорар, също и че винаги е откликвал на проблемите на хората, разказва Ана.

И в годините на най-активната работа, и сега Ана Папукчиева се гордее със сътрудниците си. Сред най-известните са Петър Ненков, писател и военен историк, сега доц. д-р във ВУСИ-Пловдив, алпинистът Христо Проданов, Мария Цънцарова, Дража Вълчева, която става министър на просветата и зам.-председател на Народното събрание, министърът на икономиката Петър Димитров, освен, че бе отличен ученик е и голям рецитатор, зам.-министърът на културата Пламен Славов.

Госпожо, вашият микрофон е магичен, възхитил се френският журналист. Когато тръгвах към Карлово вече знаех, че който е говорил пред него, е стигнал до високи върхове, споделил той с известната журналистка.

На среща на министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов с представители на местните власти бяха обсъдени възможностите за грижа за възрастните хора у нас и подобряване услугите след предприетите спешни мерки срещу незаконните домове.  На нея кметовете на общините в България предложиха 111 сгради за създаване на домове за възрастни хора. Срещата бе на 8 юли в Министерския съвет, на нея  присъстваха над 230 представители на общинските ръководства. Това съобщи кметът на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов, член на УС на НСОРБ.

Министър Гуцанов е информирал участниците в срещата, че до момента са извършени 510 проверки за незаконни домове за стари хора и инспекциите продължават.

Отговорността на местните администрации към грижата за хората в неравностойно положение е голяма. Общините сме гръбнакът на социалните услуги, винаги сме били отговорни и безкомпромисни към предоставянето на качествена услуга и равни възможности, заяви след срещата  д-р Емил Кабаиванов. Подкрепяме позицията на министерството на труда и социалната политика, че е необходимо обединение на усилията на всички, ангажирани в сектора, обобщи  той. Според него, по заложената по Националния план за възстановяване и устойчивост процедура „Извършване на строителни дейности и доставка на оборудване и обзавеждане с оглед реформиране на съществуващите домове за стари хора“, в 73 общини предстои реформа на 81 съществуващи социални услуги „Дом за стари хора“ с капацитет приблизително 5 600 потребители.

По темата за напредъка с изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, министър Борислав Гуцанов е уверил, че освен реновирането на 81 домове за стари хора, предстои изграждане на 254 нови социални услуги за подкрепа на хора с увреждания и техните семейства. Финансовият ресурс за целта е над 750 милиона лева.

Агенцията за качеството на социалните услуги ще направи преглед на всяко предложение за сграда, която може да бъде дом за възрастни хора. Целта е да се изберат най-подходящите сгради от направените предложения, обобщи кметът на Карлово.

Жители на карловското село Ведраре и на близките населени места излизат на протест с искане за осигуряване на безопасно движение през кръстовището Марино поле – Ведраре. Те искат час по-скоро агенция „Пътна инфраструктура“ да предприеме действия. Протестът е насрочен за петък, 11 юли, от 18.00 часа.

Кръстовището е на републиканския път,

150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНА КУЗМАНОВА   (1875-1958)- КАРЛОВСКА УЧИТЕЛКА, ОБЩЕСТВЕНИЧКА И ДАРИТЕЛКА
Читателски клуб при Общинска библиотека „Д-р Иван Богоров“, Исторически музей   и Комплекс „Старинно Карлово“ 
ВИ КАНЯТ 
на 12.07.2025 г. (събота) от 11.00 ч.  в Къща „Белия двор“,
да отбележим  150-годишнината от рождението на бележитата  карловка.  
По повод събитието, Читателският клуб ще представи своя първи литературен конкурс „ПИСМО В БУТИЛКА - Магията на пътуването към себе си и към света“, а междувременно гостите ще могат да опитат „Кулинарни тайни от архива“ - сладки и солени изкушения, приготвени по рецепти, открити в богатия архив на Ана Кузманова, който се съхранява в Историческия музей и да видят част от  този архив.
Ана Кузманова Лазарова е родена на 12 юли 1875 г. в семейството на Неда Генова Лазарова и карловския търговец на шаяк и гайтани Кузман Димов Араплиев, обесен от турците по време на Страшното през 1877 г. 
Първоначално учи в родния си град, а после постъпва в девическия пансион в София. През 1895 г. завършва педагогическия отдел на Софийската девическа гимназия. Връща се в Карлово и до 1930 г. работи като учителка. През този период тя развива активна обществена дейност като дългогодишен член, секретар и председател на Женското дружество “Възпитание”.      
В годините между двете световни войни тя става известна и като наследница и последна собственичка на т.н. „Бял двор“ – къщата и градината, създадени в двора на карловския род Гешевци от Гено Лазаров и сина му Христо Лазаров. Белият двор като една от забележителностите на Карлово е популяризирана в цял свят с картините на художника Никола Танев, който често гостува на Кузманова и рисува дома и. Къщата е обявена ьза паметник на културата  през 1964 г. като архитектурно –строителен с категория „национално значение“ и през 1970 г. като художествена НДК с категория „местно значение“. 
На 18 март 1958 г. (седмица преди смъртта си) Ана Кузманова, която остава неомъжена, завещава Белия двор в полза на Република България в лицето на Министерството на “Просветата и Културата”, отдел “Музей” с условие първия етаж на къщата да се устрои градски културно-исторически архив на Карлово, в който да се съберат подредят и запазят освен ръкописните трудове на Ана Кузманова, нейните снимки и други предмети илюстриращи миналия живот и културата на града, всички печатни и ръкописни трудове-бележки, спомени върху историята и миналото на града, снимки, стари книги, учебници, пособия и други свързани с просветата в България. Стойността на дарението е 25 000 лв., но историческата му ценност е изключително по-висока – в двора е била къщата на Гешови, в която през 1828 г. Райно Попович основава известното елино-българско училище. В него учат Георги Раковски, д-р Иван Богоров, Гаврил Кръстевич и много други видни български възрожденци. 
Ана Кузманова е носител на орден “Кирил и Методий”, записана в Златната книга на дарителите в НР България, том І, 1989 г. стр. 202.
Тя е автор на монографиите “История на Карлово”, “История на женското дружество “Възпитание”-Карлово”, „Бележки по история на Възраждането в България”. По нейно желание са изпратени в ДА – Пловдив, където се съхраняват под Личен фонд “Ана Кузманова” № 56, написани в периода 1919 – 1955 г., обособени в 11 архивни единици. Другите и трудове, снимков материал, документи, кореспонденция, преписи, извадки и спомени се съхраняват в Исторически музей – Карлово. Архивът на Ана Кузманова е втория по големина след този на Христо Фъргов. Наброява стотици архивни единици. През 2015 г. музеят издаде нейната монография „Основаването и дейността на Женско дружество „Възпитание през 1869-1919 г.“, с включени много фотографии и документи от богатия личен архив на дарителката.
Ана Кузманова посвещава живота си на просветното и културно издигане на Карлово и на опазването на карловските исторически паметници и традиции, събира данни за карловската история като една от най-близките помощнички на краеведа Христо Фъргов, сътрудничи на историка Димитър Страшимиров.
Умира на 25 март 1958 г. на 83 годишна възраст. Погребана е в двора на карловската църква „Успение на Пресвета Богородица” в семейната гробница на карловските дарители братята Димитър и Христо Лазарови.

Двудневно семинар за обучители - представители на 10 читалища от община Карлово, се проведе на 5-и и 6-и юли 2025 в гр. Хисаря. Дейностите са част от проект “Стъпки към по-безопасен дигитален живот”. Проектът се реализира от Сдружение “Млади, активни, креативни” - с. Куртово с финансовата подкрепа на Vivacom Регионален грант.

В идните месеци обучените представители от читалищата ще организират и проведат обучения в своите населени места. На тях те ще споделят знанията си с деца и младежи между 9 и 15 г., както и с възрастни хора над 55.

Проведеното обучение включва общо 10 модула - по 5 за всяка от целевите групи. Разработени са от екипа на Сдружение “Млади, активни, креативни” и обхващат актуални теми за дигиталната сигурност - Фишинг и смишинг, фалшиви новини, дезинформация, пропаганда, използване на социални мрежи, онлайн банкиране и разплащания, кибертормоз, опасни предизвикателства в TikTok, употреба на AI и други.

Голям пожар се разрази снощи, 7 юли, в Карлово. Пламъците лумнали на метри от жилищни сгради в Военното градче малко след 21 часа.

Според очевидци се запалили сухи треви, като причината е човешка небрежност и безотговорност те сочат изстрелването на  фойерверки.

На публикувани кадри в социалните мрежи се вижда, че пожарът увеличава бързо своя периметър, а хората наблюдават от терасите на блоковете около огъня.

На място след подаден сигнал пристигнал екип на карловската пожарна.

Благодарим за бързата реакция, 5 минути по-късно и щеше да стане страшно, коментират хората от квартала.

Пожар на сухи треви край село Михилци, община Хисаря, вдигна по тревога пет екипа огнеборци от Хисаря, Карлово и Пловдив. Огънят е възникнал по време на косене, въпреки забраната през летния сезон там да се извършват такива дейности. Пламъците бързо са обхванали площ от около 200 декара.

В гасенето са се включили служители на местното Горско стопанство и доброволците от Хисаря, оборудвани с противопожарен автомобил, както и горски служители. Благодарение на бързата и добре координирана гасителна акция, пожарът е бил овладян преди да се разпространи към съседни земеделски и горски територии.

„Случаят можеше да се превърне в „Михилци-2“, коментираха местни жители, припомняйки си огнения ад от миналото лято на същата дата в землището на населеното място.

Заместник-кметът на Община Карлово Антон Минев откри първото приключенско рали „По следите на Възрожденците“, което се проведе на 5-ти и 6-ти юли.

„По следите на Възрожденците“ е отборно състезание, вдъхновено от българската история и културно наследство. То съчетава логическо мислене, ориентиране и посещение на знакови възрожденски обекти в Карлово, Сопот, Калофер и Клисура. Участниците следват улики и решават загадки, свързани с делото на нашите национални герои.

В състезанието се включиха 7 отбора, които преминаха през културно-исторически обекти, разгадаваха улики, решаваха въпроси и преживяваха България по един нов и вдъхновяващ начин. Победителите бяха наградени в Национален музей „Васил Левски“ в Карлово.

Първо място – отбор „Будители“, в чийто състав бе и рожденичката Вики – с двойна емоция и страхотно представяне, тя получи невероятен подарък за своя ден- ПОБЕДА!

Второ място – отбор „Четници“, с участници, живеещи в САЩ, но доказали, че познават историята на родината си до съвършенство.

Трето място – отбор „Възрожденци“, с вдъхновяващото семейство Светлозар и Илиана Янкови, които ще вложат наградата си в създаването на историческо табло с личности от Карлово, допринесли за неговото културно и духовно развитие.

Организаторите на събитието са Принт Шоп Карлово, Хлапетата, Асоциация „Царица на розата“ и ресторант чардак и двор „Едно време“. Те отправиха своите сърдечни благодарности към Община Карлово, Община Сопот, всички музеи и културни обекти, които са ги посрещнали с гостоприемство и готовност, както и към спонсорите ВМЗ, Бензиностанция „Щерев“, Kitik Pro, Родопа Карлово.

Уникален празник, единствен по рода си в България, ще се проведе тази неделя/06. 07/., в брезовското село Свежен. Кулинарната фиеста, посветена на домашните мекички, започва в 11 часа в Лагера на Свежен.

Над 10 майстори вече са заявили участие и ще приготвят вкусните тестени изделия по някогашни рецепти на техните баба и майки. Ентусиастите са не само от Свежен, а и от съседните села. Към вкусните мекички, които всеки може да дегустира, се предлагат и домашно приготвени сладка. Празникът събира стотици почитатели и става все по-любим и известен на много хора.

Организатор е местното НЧ „Христо Станчев-1968“. „Това е начин да съберем дарения за читалището и за нашия фолклорен танцов състав „Къдрафил“. Радваме се, че празникът на мекичките придобива все по-голяма популярност и се гордеем с нашите майстори“, разказа кметът на Свежен Веселинка Копаранова.

Предишните две години публиката, която е консумирала мекиците, е определяла победителите в тестения конкурс, тази година обаче организаторите са се доверили на професионалисти. Преподаватели по готварство от ПГ „Златю Бояджиев“ Брезово ще оценят и излъчат призовите места.

Наградите за топ-мекичарите са осигурени от читалището.

Във фолклорната програма ще участват освен „Къдрафил“ и самодейни състави от селата на общината.

Какво e духовното наследство, което траките са оставили на света и потомци ли сме на първата цивилизация?   Това е темата, по която независимият изследовател и съавтор на „Неразказаната история за Троянската война“ Павел Серафимов – Спароток ще разговаря с жителите на Карлово, Сопот и свои почитатели от региона.

По време на събитието Славян Стоянов — основател на Фестивала на шевицата — ще представи третата си книга от поредицата „История в шевици“, озаглавена ОЛЪТАРЪ – хилядолетни календарни аспекти в българската везбена традиция.

Срещата с двамата известни изследователи ще се състои на 13 юли (неделя) от 11:00 ч. в Камерната зала на НЧ „Васил Левски – 1861“ в центъра на Карлово, на площад „20-ти юли“.
Главен координатор на събитието е Петя Кирова.

Всеки желаещ може да следи допълнителна информация на страницата на събитието във Facebook.