Слънчевите кръгове край Баня и няколко впечатляващи каменни образувания  в местността Мимиица край Каравелово вече се обсъждат на научни форуми и семинари в България и чужбина. Скалните образувания в тази част на Средна гора, по които открай време хората откриват следи от човешка дейност, продължават да раждат догадки, легенди и очаквания за разкрития, които да разкажат за мистичните ритуали на траките,

обитавали тези земи. Оглеждат ги от местни пастири, краеведи и туристи до мастити учени. Интересът на археолози и изследователи към скалите край Баня, Климент и Каравелово с изсечени знаци по тях бе насочен от Рени Челебиева. От няколко години тя полага усилия да привлече вниманието на учените, за да направи град Баня по-известен и интересен за туризма у нас, разказва Цветана Георгиева във в. "Марица".

През 2022 г. тя покани проф. Валерия Фол и заедно с директорката на Историческия музей в Карлово д-р Мария Деянова обиколиха землищата на Баня, Соколица и Бегунци, където са загадъчните скали. През  юни 2025 г. отново по покана на Рени Челебиева по-голям тур в тази част на Средна гора направиха преподавателите от Югозападния университет "Неофит Рилски"  проф. д.н. Васил Марков, доц. д-р Антон Генов и Красен Дончев - докторант, които извършиха теренно проучване на няколко обекта в района. Това са местностите Каяджика край Соколица, Могилата край Баня, планинското възвишение Момини гърди между Баня и Бегунци, както и местностите Мимиица и Недьов камък край Каравелово. В обиколката като познавач на района се включи и кметът на Бегунци Мария Таслакова. А през ноември 2025 г. информацията от тези теренни проучвания е била огласена на научна конференция в Палермо, Сицилия.

Тя беше представена и на научен семинар "Траки, вино и култура" на 13 и 14 февруари в комплекса "Долината на тракийските царе" в град Шипка от доц. Антон Генов.

"Обектите около Баня, Климент и Каравелово са много интересни, те кореспондират с подобни от другата страна на този дял на Средна гора и  се връзват с резиденцията и светилището на връх Кози грамади.

Това показва, че районът е бил много важна свещена територия“, сподели доц. д-р Антон Генов.

При обхода на района през юни 2025 г. първите интересни находки бяха локализирани на  Каяджик могила в землището на  Соколица близо до Баня. По скалите се наблюдават комбинации от много на брой изсечени кръгли релефи в позитив, известни в изследванията за скалните светилища като соларни дискове. Върху някои от скалите  личат и изсечени скални жертвеници или ямки. Между два от релефните кръгове има голямо вдлъбнато изсичане с неправилна форма (нещо подобно има на друго светилище със скални дискове в местността Каменаре край Добринище). Структурата наподобява издълбан кръг в негатив, който се прелива в  два улея, водещи от него на изток и на запад.

В началото на склона се намира и скала с много добре оформени „соларни“ кръгове, някои са отнети и са останали само гнездата в негатив. Трябва да се отбележи, че мястото е много импозантно, коментира доц. д-р Антон Генов.

Преподавателите от Югозападния университет извършили наблюдението по залез​-слънце в края на юни. Впечатлението им е, че местността е своеобразен център на долината, заключена между Балкана на север и Средногорския дял с доминиращите върхове около връх Фенера на югозапад, под които е тракийската резиденция и светилище на  връх Кози грамади.  А на запад се разкрива гледка към землището на Дъбене, в което през 2005 г. археологът от Националния исторически музей Мартин Христов откри Дъбенското златно съкровище.  На залез доминиращата скала във високата част на Каяджик могила прилича на силует на животно, подобно на легнал лъв. Този силует кореспондира с други подобни, наблюдавани в царските градове и крепости на Фригия, като т.нар. Хайванкая  - скала животно, в града на Мидас.  Според много учени импозантните  скални силуети  са били обект на почит от древните култури на Тракия, Лидия и Фригия.

Атракциите върху Каяджик могила продължават и се откриват и източно от пътя Пловдив - Карлово по билото, северно от град Баня, в т.нар. Баненска могила, посочват изследователите. Там са открити скали и обработки, сходни с тези на Каяджик могила, с големи кръгли изсичания. Върху повърхността на скала, известна сред местните като  Лисичата дупка, също личат добре изсечени структури. Ако се потвърди паралелът със скалното изсичане на кръг с леко издигната вътрешна част в местността Мимиица в землището на  Каравелово, в комбинация с големи скални жертвеници около него, това може да се окаже един от най-големите култови комплекси в България.  Концентрацията на близко разположени структури и артефакти със сакрално предназначение от различни епохи води към подобно заключение.

Източник: marica.bg, Цветана Георгиева

Според преподавателите от Югозападния университет изсечени скални фигури в този дял на Средна гора формират хипотеза за голям значим сакрален комплекс или свещени зони, които вероятно имат връзка с регистрираната царска резиденция и светилище на връх Кози грамади. Вероятно целият планински дял може да бъде тълкуван като обожествена територия, свързана с тракийската езическа религия и доминиращите в нея божества: Върховен бог и Велика богиня майка.