На Велика сряда жените не трябва да работят женска работа.
Абсолютно е забранено миенето на прозорци, да не се изхвърля боклука от къщи - носи нещастие на къщата.
Не се пере, не се шие, не се тъче.
Децата пък берат здравец, правят го на китки, за да са здраве през цялата година.
Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата.
Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.
След денят, посветен на притчи и беседи - Велики вторник, на Великата сряда от Страстната седмица, Юда Искариотски уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.
В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.
Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене като превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата  осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се  опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.