Баща и син от Клисура застават рамо до рамо във възстановката на най-героичния момент от Априлската епопея, разиграла се в града преди 141 години. Пожарникарят Стефан Желязков и синът му Димитър ще

изпълнят две от главните роли, разказва marica.bg. Бащата ще бъде Боримечката, а синът му Димитър знаменосецът на клисурските въстаници Иван Кондаков. Сцените ще се разиграят на три места в Клисура – на площада между читалището и историчeската Павурджиева къща, из улиците на града и на позициите в местността Зли дол, където са сражавали въстаниците и турската войска, подкрeпяна от башибозук.

„Бреей, брей! Майка му стара! Веднъж да гръмне топчето и турчин няма да остане! Майка му стара!” Така ще се провикне с автентичните реплики на героя си Стефан Желязков, преобразен като Боримечката. Той влиза в тази ролята вече десет години. Преди това, още от далечната 1978 година, е в групата самодейци от градчето, които започват да представят сцени от въстанието всяка година на 1 май. Тогава Стефан е един от въстаниците. През 1995 година обаче другите от трупата го харесват за Боримечката – той е красив, висок и строен и има силен глас. Като се провикне, целият град чува възгласите му.

От 2005 година насам Стефан Желязков гърми с топчето и два поредни дни преди възстановката на Априлското въстание . Седмица по-рано в Клисура се провеждат Дни на възрожденската и патриотична песен „Топчето пукна”. В градчето идват близо 50 певчески формации от цялата страна и по регламент изпълняват своята програмата на сцената на читалището. Участниците са разделени в две групи за двата дни на фестивала. Началото на концертите и в двата дни дава Боримечката с топчето.

Стефан Желязков е пожарникар по професия, преди няколко години се пенсионирал като служител на Районната служба за пожарна безопасност и защита на населението в Карлово. Веднага обаче постъпил във ведомствената пожарна на ВМЗ. Сега е на 61 години. Отдавна съм нахвърлил годините на моя герой Иван Танков – Боримечката. Когато той гърми с топчето на 20 април 1876 година е само на 28 години, разказва Стефан. Но по настояване на останалите самодейци и на публиката той продължава да играе тази роля. Обичам Боримечката, много му се възхищавам, признава Стефан. Още първите години след като започнах да играя този славен герой, жителите на Клисура ме кръстеха с неговото име, разказва той. И дори така се обръщат към него – Боримечка.

Миналата година, когато по някаква процедурна грешка бяха изключили Клисура от Алеята на славата във Военна академия целият град въстана и бе готов да тръгне към София, за да защити мястото на градчето, спомня си Стефан Желязков. Щях да облека дрехите на Боримечката, да грабна топчето и да гръмна с него на жълтите павета. Хубаво е, че не се наложи. Грешката беше поправена и Клисура получи място в Алеята на славата във Военна академия, коментира Стефан.

34-годишният син на Стефан Боримечката също играе във възстановките. Димитър бил още тийнейджър, когато „станал” въстаник в трупата. След няколко години му поверили знамето на въстаниците, което през април 1876 година носил клисуреца Иван Кондаков. И двамата баща и син се гордеят с миналото на своя град и с патриотичните чувства, които носят в сърцата си. Димитър е полицай в Районното управление в Карлово. Но години наред на 1 май е в отпуск, за да развее зеленото знаме на бунта. За мен това участие е голяма тръпка, признава младият полицай. Той приема участието си във възстановката много отговорно.

Беше време, когато трупата ни наброяваше 50-60 човека, всички от града, разказва Стефан Желязков. Сега сме една 15-тина човека. Възстановката става толкова впечатляваща благодарение на участието на Национално движение „Традиция”. С тях надхвърляме 100 човека. Много ме боли, че с всяка изминала година в Клисура остават все по-малко хора. Голяма част от младите са в чужбина. Някои къщи са заключени през цялата година, в други има по един-двама души, споделя той. И Стефан, както и други жители на градчето не са удовлетворени от развитието на Клисура. Ние сме дали най-много жертви по време на въстанието, а Панагюрище и Копривщица получиха голям ресурс от държавата като градове на Априлската епопея, уточнява Стефан.

Той обаче е убеден, че дори и хората в днешна Клисура да са малко на брой, носят същия плам в сърцата си, както предците им от преди век и половина. Има няколко млади мъже, сред които директорът на Историческия музей Стоян Иванов, моят син и други, които избират да живеят и работят в за Клисура тук, обяснява Стефан Боримечката. Винаги съм готов да подкрепя техните усилия, убеден е той. /marica.bg/