Под това заглавие – „За подвига забрава няма”, на 22 юни 2017 г. в голямата зала на Военен клуб – Карлово бе представена книгата за Карловския войвода на ВМОРО Петър Юруков на известния и много обичан в Карлово и региона военен историк полковник о.з.доц.д-р Петър Ненков.Това е второ разширено и допълнено издание на историко-художествения биографичен очерк за един малко познат на широката общественост и незаслужено позабравен днес патриот и родолюбец.

Едва 23 годишен загива за свободата на своите братя в поробена Македония войводата Петър Юруков – Юручето, както са му казвали неговите другари и съмишленици в борбата срещу турския поробител. И той, както и много други български патриоти от цялата страна, макар и да не е роден в земите на Македония, съдбовно свързва и посвещава живота и делото си за нейното освобождение. Роден в Карлово през 1882 г., отрано останал кръгъл сирак, той учи първоначално в Карлово, след това и в Пловдив, за да се отзове и в Самоков – в железарското училище. Дружи с будни и родолюбиви младежи, сред които е и Мицо – брата на безспорния авторитет и водач на борбата за освобождението на Македония – Гоце Делчев. В железарското училище става член на тайния революционен кръжок „Трайко Китанчев”, който малко по-късно и оглавява. Без много шум и парадност, закърмен с името и образа на своя велик съгражданин Васил Левски, Петър Юруков развива ползотворна и ефективна дейност по събиране на финансови средства за подпомагане борбата за освобождението на Македония. Екипирал се сам – със собствени сили и средства, той е изпратен от Гоце Делчев първоначално в Дойранската чета като нейн секретар, а след това, макар и едва 19 годишен, е определен и за войвода на Кукушката чета, за да замести ранения войвода на четата Христо Чернопеев. Въпреки младостта си, показвайки и отлични тактически умения в битките с турските поробители, и с една завидна зрялост и уравновесеност за годините си, след това той е определен и за околийски войвода на Тиквешията. Юручето е избран и специално поканен да вземе участие в т.н Афера „Мис Стоун”, с която да се осигурят финансови средства за въоръжената борба в Македония. След това, участва в борбите срещу поробителите както и в състава на други чети, командвани от такива колоси във ВМОРО като Христо Чернопеев и Михаил Герджиков, така и като войвода на чета в Кожух планина. При това, Христо Юруков е инициатор и организира обединение на отделните чети в сборна чета с численост 70 човека, превърнала се в страшилище за турците в региона.

Следва и участие в Илинденско-Преображенското-Кръстовско въстание /1903 г./, след което отново е определен за околийски войвода на Тиквешията. След участието си в конгресите на ВМОРО през 1905 г. /Солунски, Струмски и Серски конгрес/ на Петър Юруков е поставена задачата да прибере укритото след въстанието оръжие на Крушевския войвода Никола Карев. Именно тогава идва и злополучната среща и престрелка на Юруков с турски аскер при манастира „Св.Никола” при с.Прилепец. Раненият войвода, след неуспешно лечение заболява от тифус и умира на 18 декември 1905 г. – не му достига само 1 ден за да навърши 23 години.

Именно на тази светла и обаятелна млада личност, на този просветен деец на ВМОРО, полковник о.з.доц.д-р Петър Ненков посвещава своята книга.

Гости на срещата бяха полковник Станимир Христов – Началник на щаба на в.ф.34 750 – 61-ва Стрямска Механизирана бригада, майор Бойко Грошев – Началник на административно отделение на бригадата, г-н Мирослав Колев – Директор на Общинска библиотека – Карлово, г-жа Мария Деянова – Директор на Общински музей – Карлово – асоцииран член на СОСЗР, полковник о.з. Антон Мерудийски – Председател на Общинска организация „В.Левски” – СОСЗР – Карлово. Не можа да присъства лично, но изпрати специално послание и поздравление към участниците в срещата, председателя на местната структура на ВМРО г-н Светлозар Янков.

Изключително богато, съдържателно и завладяващо бе представянето на книгата и автора, което  направи г-жа София Бановска от Общинска библиотека – Карлово. Тя акцентира и върху факта, че и Петър Юруков, подобно и на Левски, си е водил лично тефтерче с точни сметки за получените и изхарчени финансови средства, като при това той е бил изключително отговорен и добросъвестен при отчета на тези средства.

А малко по-късно, от изказвания на участници в срещата, се разбра и за непознатия до момента и неизследван в детайли от историци и специалисти по темата факт, че Петър Юруков и Васил Левски имат родствена връзка. Тази информация достигна до нас чрез предоставеното родословно дърво на Петър Юруков, което представителя на известната и уважавана карловска фамилия Митови – сержант/з/Димитър Митов направи в навечерието на представяне на книгата за войводата.

Полк.о.з.доц.д-р Петър Ненков благодари на хората, „запалили” го по темата учителя Антон Настев и основателя на ВМРО-Карлово Иван Сиболерски – за съжаление, днес и двамата покойници, както и да изкаже специалните си благодарности към Директорката на Общинския исторически музей – Карлово г-жа Мария Деянова, предоставила му нови и интересни материали за живота на Петър Юруков, публикувани в новото издание на книгата за Карловския войвода на ВМОРО.

Пред множеството присъстващи в залата бе споделена и идеята да потърсим и гроба на войводата Петър Юруков в Прилеп, Македония. Имаме солидна основа и аргументация за осъществяването на този наш замисъл. В Карлово имаме улица, носеща името на войводата, като при това към табелите на името на улицата има поставени и информационни табели, разказващи кой е Петър Юруков и какви са неговите заслуги за България. Табелите са част от работата преди години на Общинската организация на СОСЗР в Карлово по Програма Родолюбие на Изпълнителна агенция „ВК и ВПД” към Министерството на отбраната по Проект „Войнската слава на Стрямската долина”. В Карлово имаме и обновения /по същество - новоизграден/ паметник за Петър Юруков, който миналата година тържествено и с войнски ритуал бе открит. В изграждащата се понастоящем в Карлово Алея на войнската слава от запасното войнство се предвижда и плоча за него. Сега вече имаме и издадена биографична книга за войводата. Остава да установим и гроба в Прилеп на този борец за освобождението на Македония.

Още миналата година, при поредната ни екскурзия, която запасното войнство организираме с родолюбива и патриотична насоченост, бяхме в Прилеп, намерихме църквата „Св.Никола” в която се знае, че е препогребан Петър Юруков, но въпреки положените усилия не можахме да открием гроба на войводата. Ето защо, считаме за необходимо и за това инициираме активна обществена позиция за да открием гроба на войводата. Тук би следвало да влезе в ролята си общинската администрация и Кмета на Карлово, Общинския съвет на Карлово, както и местната структура на ВМРО – имаме предварителни разговори с тях по въпроса и принципното им разбиране и позиция. Остава осъществяването и на конкретни практически дейности, за да може да се реализира тази, иначе така добра идея. Защото карловския войвода Петър Юруков заслужава това.

майор о.з. Стефан Груев

Секретар Общинска организация „Васил Левски”

СОСЗР - Карлово