С револвер и 400 статисти Розовата долина влезе в хитовете ленти "Възвишение" и "Дамасцена". Оръжието, с което Гичо от хитовата лента „Възвишение” гърми,  е дело

на сопотския майстор на украсено оръжие Евгени Димов. Той изработи колта на Гичо в ателието си преди 2 г., когато  снимките  по романа на Милен Русков още се организираха.  

Задачата ми бе да направя  ръкохватката, дърворезбата по нея и гравюрата по самото оръжие, разказва майстор Евгени. Револверът на Гичо е основен реквизит във филма „Възвишение”, той е реплика на Колт от 1850 година, а дърворезбата е идентична със снимката на оригинала. Това е типично оръжие от епохата, която представя филмът, сподели пред кореспондента на „Марица” майстор Евгени Димов. 

Преди време ми се обади Виктор Божинов, режисьорът на „Възвишение”. Каза ми, че иска да говорим, и дойде в ателието ми в Сопот. Беше ме открил сам. Говорихме, уточнихме задачата, разказва Димов. За майстор като него задачата се оказала не толкова трудна. 

Изработването на този револвер е най-важният, но не е единственият принос на Подбалкана към лентата на Милен Русков и Виктор Божинов. Екипът заснел епизод на сцената на сопотското читалище „Иван Вазов”. Режисьорът, актьорите, операторите останали цял месец в града на Вазов, разказва секретарят на читалището Диана Недкова.

Оказах пълно съдействие на екипа, оттогава ми останаха много скъпи приятелства с 4-5 души. Отношенията ми с тези хора са много ценни и знам, че винаги и във всяка ситуация мога да разчитам на тях, сподели Диана. 

На косъм от славата да даде рамо на филма, който завладява България, било и карловското читалище.  Виктор Божинов се бил насочил първо към града на Левски. За жалост обаче карловската сцена била в ремонт и не ставала за снимане на филм. Затова пък комплекс „Старинно Карлово” осигурило кон,  каруца, както  и хора, които да помогнат за тяхното извеждане на подходящ терен. Снимките бяха в Балкана край село Васил Левски, спомня си ръководителката на комплекса Деспа Ненова.

Розовата долина и Подбалканът подкрепиха мощно и другата култова лента, която преди броени дни тръгна по кината - „Дамасцена”. Близо 1600 души от селата между Казанлък и Карлово направиха масовите сцени във филма, посветен на маслодайната роза, 400 от тях са от Карлово, Климент, Каравелово. Десетки  статисти вече успяха да зърнат лицата си на премиерата на филма.

Преди няколко години режисьорът  на „Дамасцена” Тодор Анастасов снимал рекламата на прочутата карловска луканка. Тогава събрал първата група статисти от Карлово, някои от тях попаднали в неговата „банка сътрудници и статисти”. 

Възложиха ми да събера за „Дамасцена” 300 души от Карлово, разказва Иванка Балтова, организатор в читалище „Васил Левски” в Карлово. Повечето епизоди се снимаха в казанлъшките села. Дотам ни превозваха с автобуси от Карлово, винаги бяха най-малко два. В различните сцени участвахме различен брой хора, споделя читалищната организаторка. Иванка зърнала лицето си в сцена, представяща събрание, посветено на възродителния процес. 

Аз също се видях  за миг в това събрание, както и в другата  сцена, заснета в Павел баня, разказва уредничката на музей „Васил Левски”  Надежда Петрова. Там се снимаше фалитът на банките, хиперинфлацията, опашките пред валутните бюра. Участниците  бяхме основно от Карлово. В една от сцените в Павел баня  ние бяхме тълпа, която недоволстваше от това, че парите ни се стопяват.

Бях облечена със собствени дрехи от онова време, спомня си Надежда. А за най-масовата сцена - влизането на стотици розоберачи в градините, Надежда облякла стара синя манта от времето, когато за кратко работила във ВМЗ.

Началникът на  Превозна служба на жп гара Карлово Вълко Станев също участвал в масовката на събранието пред банката и чейндж бюрото.  За филма се сблъскал с главния герой Петьо (Веселин Плачков), който искал да пререди опашката пред чейндж бюрото. Вълко завел 14 свои служители за статисти в „Дамасцена”.

Незабравимо преживяване  остава за  Вълко, Надежда и кмета на Климент Мано Манов заснемането на  празника Сирни заговезни, когато главният герой Петьо краде Гюла. Снимките били през февруари, започнали около 20.00 часа и продължили почти до разсъмване. В тях десетки карловци, групата на Вълко Станев и самодейците на Мано, трябвало да представят веселба по Сирница. Беше много студено, разказват участниците. Организаторите на филма бяха  подсигурили палатки, в които от време на време влизахме, имаше и топли напитки, храна, разказват карловци. 

Киното наистина е магия, споделя Вълко Станев - снимаха се много сцени, но във филма влязоха само една част. Ако се измерва по количество, сигурно има кадри за още една „Дамасцена”.  Запечатал съм спомените от тези дни като на филмова лента. Участвах в 6-7 масовки, но за мен има две изключителни сцени, които по своята масовост, сигурен съм, ще впечатлят и зрителите.

Едната е снимана по черни пътища над Габарево, когато  потегля керванът от български турци, отказали да сменят имената си. Мъже и жени, малки деца, старци, нарамили цялата си покъщнина - печки,  кюнци, телевизори, дрехи. В заснемането на една сцена имаше поне 300 автомобила от онова време - москвичи, жигулита, лади, камиони ГАЗ-ки. Неописуемо.

И тогава, и сега се чудя как ги събраха тези коли. При снимането на това велико преселение организацията бе перфектна - без хаос, без скандали, разказва Вълко Станев.

Другата, най-масова сцена е, когато розоберачите навлизат в градините край Скобелево. Снимките бяха от далечен план, работеха няколко машини, които правеха мъглата, стелеща се над розовите градини. Там никой не може да се разпознае заради обема на картината, снимана отдалече. Но вълнението на нас, статистите, по време на тези снимки, бе огромно.

Ние нямахме представа къде ще попаднат в сюжета кадрите, в които участвахме, просто изпълнявахме точно инструкциите. Но дори и по време на снимките нашето вълнение съответстваше на внушението на картината, разказва Надежда Петрова.

/Марица.бг, Цветана ГЕОРГИЕВА