Една прегряла колба по време на физико-химичен анализ ме поведе в приказния свят на стъклените пластики. Работех с тиглена пещ, върху една подложка бях сложил съд за анализ. От високата температура подложката се счупи, стъклото също, разля се и когато изстина, парчетата се бяха споили в красиви фигури. Причудливите стъклени форми заковаха погледа ми. Бях много впечатлен, това разказва Красимир Марков от Карлово. 

Той е единственият майстор на стъклени пластики и на картини от стъкло, който работи по технологията фюзинг у нас.  В България има и две професионални студиа, в които работят художници, ала майсторът, за когото стъклопластиката е хоби и занаят, е само един. Вече 25 години  Красимир Марков създава прелестни произведения от цветно стъкло, достойни да украсят всеки изискан интериор.

Марков признава, че влага много вдъхновение и емоция във всяка своя творба, а с някои  от произведенията си му е трудно да се раздели.

Случката, когато лабораторното съдче и подложката се превърнали в малка картина, отворила нови светове за химика. Тогава Красимир не се сдържал, набързо  строшил няколко бирени бутилки - кафяви и зелени, подредил парченцата  върху керамична плочка като кораб  и я пъхнал в пещта. Оставало само да издебне подходящия момент да я изключи  и да чака формите да застинат. Бях очарован от резултата, споделя Красимир, който дори 25 години по-късно се радва на откритието си.

Купил си пещ,  прочел много статии за фюзинга в интернет, ала споменът за началото винаги го вълнува по същия начин, както когато направил за себе си това откритие. Сега Красимир си е устроил  свое малко студио за стъклени пластики и картини от стъкло на терасата вкъщи. Всяко от произведенията му е уникат. Стъклото не може да  се изреже никога по един и същи начин, винаги се получават разлики в размерите и във формата.  А и щом се топи, то никога не се разлива  по един и същи начин и образува различна форма.  Спирането на процеса на топене и самото охлаждане винаги дават различен резултат. 

Най-много обичам първата венецианска маска, която направих. Показах я на първата изложба на Карловския занаятчийски еснаф в Карлово. Купи я  една дама,  наша семейна приятелка. Наистина ми беше трудно да се разделя с тази картина.  После съм правил още две, но те не са толкова красиви като първата. А веднъж забравих картината  в пещта. Стъклата се бяха стопили  до едно положение, ала  плочката  беше цяла. Получи  се интересна картина, много  ми хареса, залепих  я в банята и от години е там, без да се повреди или отлепи, споделя майсторът на стъклени фигури.

Крайният резултат винаги е изненадващ и това е много интересно за него. А  и за публиката, която  не може да види две еднакви картини. Той си има свои открития, които с радост споделя. Никога не изчаква разтопеното стъкло да се охлади докрай в пещта, изважда го малко рано. Така  върху подложката се получават  напуквания, които допълнително създават уникален  отпечатък. Това напукване продължава дълго след като стъклото изстива, понякога и седмици.

Често ми се случва да оставя готова картина на стената и да чувам пукот, защото  картината още се създава, още се образуват пукнатини по стъклото. Това за мен са много интересни и любопитни процеси, разказва той.

За да си набави определен цвят, се случвало да купи ваза или чаша от цветно стъкло,  а после да ги строши на парчета. Оставя  я една-две седмици жена му да се порадва, после я натрошава за картината, която иска да направи.

Съпругата ми много жалеше за една голяма красива ваза от червено стъкло, струваше  50 лева. А скоро съвсем случайно се загледах във флакона на афтършейва ми и видях, че е от млечнобяло стъкло. Викам си,  чакай да видя какво ще стане. Направих парчетата с нужната форма, получи се   прекрасна бяла роза. Става млечнобяло, чисто, перфектно е за работа.  Купувам  си  стъкло и от студиата, които внасят материала.  Но едно стъкло е  метър на 50 см, почти половин квадрат, аз не мога да го употребя с години. Затова  вземам  парчета или обикновено цветно стъкло на скрап.  Продават се  и начупени  парчета. Цената е  по-ниска. Да редя картини от цветно стъкло за мен е  много приятно занимание - красиво, вдъхновяващо, а в същото време и  чисто -  не се използват тежки химикали, лепила, а само чисто стъкло, разказва Красимир.

marica.bg, Цветана Георгиева