Христо Ботев е убит по разработка на тайните служби на Великите сили, за да бъде предотвратено опожаряването на Цариград, възложено на неговата чета от организаторите на Априлското въстание. Това трябвало да бъде кулминацията на освобождението на Българско. А изпълнителят на мократа поръчка е агентът Арует Загрин, известен и като руския княз от Петербург Теофан Раданов. Той се качил на кораба „Радецки” като четник, а след

Това твърди сензационно в своето разследване на убийството на Христо Ботев карловският следовател Благой Емануилов, известен автор на разследвания на исторически събития. Преди 20 години Емануилов извади доказателства, че две от децата на последния руски император Николай Романов са се спасили от куршумите, пристигнали са в казанлъшкото село Габарево и са живели там до края на живота си. Неотдавна следователят направи ново разследване на предателството на Васил Левски. Сега насочи вниманието си към убийството на Христо Ботев. Той категорично отхвърля всички известни версии досега.

Именно разработката на тайните служби на Великите сили е причина убийството на Христо Ботев да остане неизяснено, покрито с тайнственост. Със същата тайнственост, с каквато е обвито и залавянето на Васил Левски, казва Благой Емануилов.

Тази тайнственост и при двете събития не е ли почерк на едно лице или служба? Но кое е това лице или служба? Кого застрашават Васил Левски и Христо Ботев? Знае се, че са титаните на национално-освободителната революция. А тази революция застрашава интересите и на Турската, и на Австро-Унгарската, и на Руската империя на Балканите. Тя ще доведе до промяна на статуквото в България, старателно пазено след Кримската война от Велики сили - Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия.

И на тайните служби от тези държави е възложена задачата да елиминират водачите на българската революция. На Оскар Монтлонг е възложено да се справи с Васил Левски. Официално той идва в Русчук като австро-унгарски консул. Но в действителност е агент на тайните им служби. Данните са оскъдни, но все пак съществуват, категоричен е  Благой Емануилов.

Официалната историография твърди, че задачата на Ботевата чета е да окаже помощ на врачанските въстаници. Но в литературата масово се пише, че четата търси и очаква помощ от тях. И изниква въпросът „Кой на кого е трябвало да помогне?”.

Или има и нещо друго, за което също се пише, но оскъдно и плахо. Стефан Каракостов в книгата си „Ботев в спомените на съвременниците си" том втори на стр. 112 е написал: „А четата трябва да се включи във въстанието в Западна България с център Враца и от там да подаде ръка на Средногорието".

А в спомените на Стоян Заимов, поместени в книгата на Стефан Каракостов, писани през юли 1878 г. ,на стр. 99 описва, че след „разпръсването на дружината като пилци една част от около 80 четници се събра над Черепиш манастир и реши да прехвърлим Стара планина и да се населим във въстанието в Панагюрско".

А Росен Тахов в книгата си „Убийството на Ботев" на стр. 83 пише: „Неговата / на Ботев - Б. Е. / цел била да поведе многохилядна армия, да освободи отечеството си и дори да влезе в Цариград". Едва ли Росен Тахов е изсмукал от пръстите си това твърдение. В спомените си Димитър Тодоров - Димитрото пише, че след клетвата и целуване на земята „...Ботев държа пламенна реч, в която каза, че отиваме да освободим България и ако сме патриоти сплотени, можем да влезнем дори и в Цариград".

Така че целта на четата не е била да помогне на Враца, а да мине от там, врачанските въстаници да се присъединят към нея и да продължи към Панагюрище. И тамошните въстаници да се присъединят и тя да продължи към Тракия, в посока към турската столица, нарежда нов пъзел от известните факти следователят.

В спомените си Стоян Заимов описва разпита му в извънредния съд в Русе на 11 август 1876 година, откъдето става ясно, че щели да подпалят Цариград, ако Старозагорското въстание беше успяло. 

И тогава, през май 187б г., когато четата на Христо Ботев няма да спре във Враца, а ще продължи към Панагюрище и от там навярно към турската столица, нормално е властите да се попитат: при този размах на въстанието в България няма ли да възкръсне идеята за подпалване на Цариград? И вземат съответните мерки да се спре похода на четата, като се ликвидира войводата.

И така на 17 май в Бекет на параход „Радецки" заедно с четниците се качва и руснак. Четниците го наричат русеянец. В документа му за самоличност е отбелязано името Теофан Раданов. Той твърди, че е от Петербург и е княз.

И четниците го наричат „руския княз". Данни за този човек дава авторът на „209 хъшовски жития" Георги Тахов. Данни дават и самите четници. През 1875 г. участвал в Херцеговското въстание като доброволец. След въстанието се завръща в Русия. А през януари 1876 г. се появява в Крайовец. Среща се с Петър Симеонов-Пере. С него се познавал от Херцеговина.

Редица четници твърдят, че още с качването си на парахода руският княз се сближил с войводата Христо Ботев. И бил постоянно с него. Спас Соколов пише в спомените си на стр. 536, че Ботев се придружавал от Обретенов, Апостолов и руския княз. Ала какво става с руския княз? Спас Соколов пише: „Убиха го на 18 май през нощта".

Андрей Матев в спомените си за брат си Георги Матев пише, „че той и руският княз изгорели в колиба във врачанските лозя. И в пепелището е намерена цевта от оръжието на Георги Матев. Останки от руския княз няма. Но пък Георги Тахов пише, че Матев и князът изскачат от горящата колиба и са убити и че в един от труповете са намерени документи, сред които  сръбски паспорт на името на Теофан Раданович.

Според друг документ Теофан Раданов е командир на щабна рота от 1-ва доброволческа дружина в Сърбия, установено е истинското му име - Арует Загрин от областта Курландия в Русия. Всички документи са изпратени от видинския мютесариф до валията в Русе с писмо с дата 29 май 1876 г.

От така установените данни обаче могат да се направят само два верни извода. Първият е, че в четата на Христо Ботев е внедрен агент на нечия тайна служба. И вторият е, че мисията на този агент е да елиминира четата на Христо Ботев като фактор в революционната обстановка в България през пролетта на 1876 г. Документите, установяващи, че агентът е руснак, не означава, че е от руските тайни служби. А името му Арует Загрин не означава, че това е истинското му рождено име. Документите, установяващи, че Теофан Раданович или Арует Загрин е убит на 18 или 19 май, не означава, че агентът е убит на тази дата. Съобщението за убийството му се прави съзнателно, защото убитият агент на 18 май не може да е убиец на войводата на 20 май.

Това е типичен похват на тайните служби за прикриване на престъпния характер на собствените си действия, твърди бившият следовател.

А за това как е стрелял агентът, директно или скрит в храстите, никога няма да се узнае. Както няма да се узнае и от куршума на кого загиват Перо и Георги Апостолов. А Никола Обретенов е оставен за свидетел. Той трябва да каже, че Христо Ботев не е повален по време на сражението от куршума на една от стотиците вражески пушки, насочени към него. Предупреден е да мълчи в интерес на своята сигурност. Оттук и неговата непостоянност в обясненията. 

И накрая нека цитираме един пасаж от споменатата книга на Стефан Каракостов. Отгоре стои заглавието: „Хр. Ботев и неговата чета в очите на турското разузнаване"

На стр. 150 авторът е написал: „Турското / и на Великите сили - Б. Е. / разузнаване знае от своите агенти още през 1875 г., че предстои прехвърляне на нови чети през Дунава. През декември 1875 г. то предупреди своите власти да бъдат бдителни и изпрати нови агенти в Румъния". 

И накрая един реторичен въпрос. Защо старите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю са се отказали от войводството на четата?! Дали не са имали данни, че се готви покушение срещу войводата, пита карловският следовател в хода на новото си разследване на едно от най-загадъчните исторически събития от Възраждането.

Източник: в. "Марица", Цветана Георгиева