Изстрелването на оперативно-тактическата ракета на полигона Капустин Яр в степите край Волгоград е най-вълнуващото събитие в моя професионален живот. Същото е като излитането на космически кораб - виждали сме го по телевизията. Ракетата се отделя и се издига в небето на височина 24 км и едва тогава се насочва към целта. А целта може да е на 50 или на 300 км.  Цялата подготовка до излитането й обаче е в нашите ръце, всяко наше действие се документира и едва тогава следва пускът. Чувството е невероятно, несравнимо. Това разказва 58-годишният майор от запаса Стефан Груев.

От 1982-ра, когато постъпил като млад офицер, до 1998 година, когато поделението било закрито, той служил в 129-а Подвижна ракетно-техническа база в Марино поле край Карлово, разказва "Марица". След закриването на базата бил още две години в 61-ва Стрямска механизирана бригада, а после, както и стотици негови колеги от гарнизона, бил принуден да напусне армията.

Бях на 43 години, с 20 години стаж като офицер, а пътят ми в армията приключи, споделя Стефан Груев. Връзката му с колегите от войската сега обаче продължава по друг път. Като секретар на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва той може да осъществи своята голяма страст - военната история.

Преди няколко години събра историята на запаснато войнство от Подбалкана. Днес подготвя второ допълнено издание. В него ще влязат новите му проучвания за периода на запасното войнство до 1944 година, както и дейността на днешните резервисти и запасни от 2011 до 2017 година. Тези проучвания постоянно го отвеждат на места, свързани с историята на България.

Стефан Груев  е роден в Пловдив, завършил е Математическа гимназия, а след това Висшето народно военно артилерийско училище  „Георги Димитров”.

На 3 март група от общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва ходихме в Сан Стефано, на брега на Мраморно море, където е бил подписан мирният договор в края на Руско-турската война.

Пътувайки натам, минаваме покрай  град Чорлу, където по време на студената война имаше военно летище, база за  съхранение на ядрени заряди за техните 155-милиметрови и 203.2-милиметрови гаубици.

Това летище винаги беше цел на ракетните ни войски по времето на Варшавския договор. И  всеки път  когато отиваме към Сан Стефано, си спомняме нашата подготовка. В Марино поле сме играли учения, в които се залагат различни цели, една от тях беше това летище, разказва ракетчикът.

В Сан Стефано,  днешното Ешил кьой (Зелено село), нямало никакъв паметен знак за историческото събитие. В интернет излиза една бяла къща, за която пише, че там е подписан Санстефанският мирен договор. Но не е така. Във въпросната къща е бил щабът на брата на император Александър Втори. А самият договор е подписан в друга къща, разрушена от едно от земетресенията.

И даже наскоро проучихме, че там е имало изграден голям  православен храм - мавзолей, в памет на загиналите руски  воини, но през 1928 година турците го взривяват. Научихме още, че сега са в ход преговори за възстановяване на храм-паметника.

А в църквата „Свети Стефан” в Истанбул забелях една плоча в памет на монахиня, родом от Калофер, погребана там. Тя имала сериозни заслуги към храма и към българската общност в Истанбул и ще търся информация за нея, разказва майорът от запаса.

Страстта към историята Стефан Груев носи у себе си от малък. За първи път я изявява когато е ученик в Математическата гимназия в Пловдив. Градът под тепетата е моето родно място. А искрата на любовта към историята у мен запали учителката ни в гимназията - другарката Попова, разказва той.

През 2011 година Стефан написа историята на запасното войнство от Карловския край. Попаднал на интересни, важни, но неизвестни досега факти за живота на почти забравени личности с голям принос към Българската армия и военно дело.

Има една стара карловска фамилия - Митови, техен потомък е Димитър Митов. Неговият дядо и брат му са едни от знаковите личности на запасното войнство, казва Стефан. Генко Митов през 1935 година предлага на Съюза на запасните офицери  в България  да се изработи клетва на запасния офицер. Тя била  произнасяна при приемането на офицер в организацията. Това се е случвало до 1944 година.

Друга интересна личност, която Стефан Груев проучил детайлно, е майор Стефан Мазаков. Макар и да не  е роден в Карлово, той е знакова личност и за Карловския регион, и за България. Бил е подпредседател на Комитета за изграждане на паметника на Васил Левски и има огромен принос това да се случи. Имал интересни и сложни отношения с Фердинанд.

Ние открихме неговите наследнички Диляна и Аблена Мазакови, те предоставиха много снимки, документи, разказва Груев. Той намерил много неизвестни досега снимки на Мазаков, както и филм на БНТ от 1972 година за Мазакова къща в Карлово.

А от своя страна, наследниците на  майор на Стефан Мазаков ни предоставиха снимка на генерал Петър Тантилов, една забележителна личност в изграждането на Българската армия. Той е признат още приживе за основател на планинската артилерия и баща на българската артилерия.

В Карлово всички знаят аптека „Бергер”, но малко хора знаят коя личност се крие зад това име. Стефан Груев издирил подробни сведения за Леон Бергер, основателя й, който също бил член на Дружеството на запасните офицери. Четох лист по лист стари документи, вестници, докато събера достатъчно сведения, посочва Груев.

В Държавна агенция „Архиви” открил фонд за дружества на запасните подофицери в Баня, Хисаря, Сопот и Клисура. Тези проучвания също ще влязат в новото издание на историята. Например открихме, че  Дружеството на запасните подофицери в Сопот се наричало „Орманлъ”, казва той. С колегите си Груев търсил информация какво означа Орманлъ.

Но научил това  при едно от посещенията им в Дойран, посветено но 28-и Стремски пехотен полк и битките там, те открили село Орманлъ. В него и за него са се водили жестоки боеве, битката е била буквално за всяка къща, посочва той.

Карловските запасни често пътуват до исторически места, свързани с Балканските войни, Първата и Втората световна. След броени дни ще посетят Одеса, Задунаевка, Браила. На 20 април ще бъдат във Военния университет във Велико Търново с клуб „Приятели на армията”.

Работата с младежите Стефан Груев и запасните офицери смятат за свой патриотичен дълг. /Марица.бг