Цветана ГЕОРГИЕВА, в. "Марица"

Пловдивският журналист Петко Шойлеков възкресява спомена за страданията на клисурци след Априлското въстание, лейди Емили Странгфорд и нейната помощ, с която съсипаното  през 1876 година градче възкръсна от пепелта. Повече от две години  Шойлеков издирвал документи за онова трагично време и за дейността на голямата благодетелка. Така събрал над 500 страници публикации, описания, анализи за зверствата при потушаване на въстанието и за приноса на Международната дарителска кампания, която е била насочена и към Клисура. Някои от тези документи са малко известни на широката публика. Шойлеков успял да направи и макет на една от къщите, които лейди Емили Странгфорд е дарила на жителите на опожарена Клисура.  

Родът на Петко Шойлеков има 250-годишна история, в която корените водят към неговия прапрапрадядо. За него се твърди, че пръв е пренесъл маслодайната роза по българските земи от Мала Азия.

Журналистическите ми търсения за различните дарения на Клисура след Априлското въстание разкриха още по-пълно ужаса, преживян от местните хора в онези дни, разказва журналистът. Намерих разтърсващи описания на страданията. Очевидецът Джеймс Кларк пише: ”Имало 800 къщи - всичките били изгорени, убити - 58 мъже, 192 жени и деца, общо 250 души, 500 казана - разрушени, 80 коня, 120 вола, 800 крави, 1200 кози, 3000 овце откраднати….От болести и глад след май 1876 са починали други 30 деца. Правителството изисква от населението да се върне в Клисура и да строи. С празни ръце какво могат да направят. Впечатляват описанията и на някои клисурски очевидци и автори по-късно. Сред тях са Хр. Попов, Н. Рачев, Сава С. Капанов, Хр. Енчев.

В своя дописка от 7 февруари 1877 година анонимен клисурец с възмущение пише до вестник ”Напредък”: ”Само за жестокостите, жертвите и пълното изпепеляване в Клисура по време на Априлското въстание във вестниците нищо не се споменава. И не пропуска: „Благодарение на благородната г-жа лейди Странгфорд, която освен че облече и покри всичките клисурски жители, но се погрижи да им се прекопаят и гюловете….”.

Тази най-ранна оценка за съпричастието към страдаща Клисура ме подтикна още по-упорито да търся в пожълтелите от времето автентични страници, съхранената доброта и дарителството на личности, фондове, комитети, разказва Петко Шойлеков. Докоснах се до  конкретни факти от трудно откриваемия Официален отчет на лейди Странгфорд пред английските власти за дарителската  кампания в България. Ето част от отчета  за стореното в Клисура: 110 казана за варене на розово масло, дървени колиби (бараки). Раздадено облекло в Клисура: потури - 289, аби - 489, сукмани, ямурлуци, одеяла - 960, черги -143, козици - 776. „Между хората на посочените в отчета селища, сред които е и Клисура, бяха също раздадени 1200 кожуха, 4550 чифта гамаши; 4430 чифта цървули; 2430 ризи за мъже и жени; 2500 бебешки дрехи, в чифтове и много други неща - памучни сукмани, юргани и пр.”.

В своите проучвания Шойлеков попаднал и на оригиналното  благодарствено писмо до лейди Странгфорд от Пловдивския митрополит Гервасий от 9 април 1877 година. Помощта, която е оказала лейди Емили Странгфорд на града, е безценна. И до днес местните хора разказват, че с малките къщета, в които немалко оцелели хора се подслонили след опожаряването, са спомен за британката с голямо сърце. Тези къщички се оказали непригодни за суровия климат на планинското градче, затова местните хора започнали да ги доизграждат и укрепват с глина, слама, уплет, пирони, мартаци, керемиди. Къщичките били с по две малки стаи и мутвак или голяма стая и мутвак. Сиромашията и грижовността на стопаните им ги поддържали десетилетия наред, та чак до преди няколко години, когато ги повалила собствената им старост, припомня Петко Шойлеков. Затова той решил да запази спомена за тях чрез макет - прототип „Кутовата къща”, изработен  от естествени материали.

Петко Шойлеков официално е предложил навечерието на честванията на 142 години от Априлското въстание тази година да дари макета-прототип и тома от 500 страници - копия на документи за Априлското въстание, за експониране в Историческия музей в града. Този мой проект, ведно с една от клисурските улици, носеща отдавна името на английската благодетелка, ще обогати акта на признателност на нас, съвременниците за човечността и помощта, която е оказала на родния ни град, а събраните документи, немалко от тях автентични, ще разширят знанията ни за този период от историята на Клисура, коментира пред „Марица” той.

Това е достойно за завета на клисурските предци през 1877 г., записан в трогателния им благодарствен адрес до лейди Странгфорд, припомня журналистът: „От­ днес ­нататък ­бъл­гар­ските майки ще зак­ър­мят децата­ си­ със­ све­ще­ната­ тра­ди­ция­ на­ Вашето име,­ което ще­ се­ пре­даде­ от­ гене­ра­ция­ на­ гене­ра­ция.­ Нещаст­ните вдо­вици вече­ пеят­ песни пред­ люл­ките­ на­ децата си във­ Ваша­ чест ­и­ слава! Исто­ри­ците­ са­ отре­дили поч­тено място на­ Вашето­ ценно и­ достойно­ име ­в­ бъл­гар­ската исто­рия,­ където­ само­ няколко стра­ници ­преди­ това­ бле­сти­ името на­ Вашия сла­вен­ и запом­нен­ за­ вечни­ вре­мена съпруг, Лорд­ Странг­форд!...­Бъл­га­рите не­ могат да­ постъ­пят иначе!...“.

Клисура не е забравила благородната дейност на лейди Емили Странгфорд,  нейното име носи и улица в нашия град, заяви кметът на градчето Генка Тодорова. Аз съм силно впечатлена от дейността на г-н Петко Шойлеков, заяви тя пред „Марица”. Да събере тези материали за историята на градчето и да изготви макет на една от къщичките, дарени от лейди Странгфорд, е вложен огромен труд, време и средства. Клисура ще му бъде благодарна за дарението, което той иска да направи. Това не е първият негов  жест към града. Оценявам високо и  факта, че дейността на Петко Шойлеков е израз и на благодарността на нашето поколение към стореното за Клисура от лейди Емили Странгфорд, заяви Генка Тодорова.

Омъжила се за най-строгия си критик

Eмили Ан Бофорт е родена през 1826 г. в семейството на британския морски адмирал сър Френсис Бофорт - създател на скалата за измерване на силата на ветровете. Той и съпругата му Алиша Магдалина Бофорт имат 7 деца - 4 момчета и 3 момичета. Младостта на Емили преминава в пътувания на кораба на баща , които през 1858 г. решава да опише в книга. Оказва се изкушена от историята и лературата и през 1861 г. публикува двутомника „Египетски гробници и сирийски светилища“. Книгата бързо набира популярност, но е подложена на унищожителна критика от Пърси Елън Уилям Смит, VIII виконт Странгфорд. Той бил човек със задълбочени интереси в културологията и лингвистиката, специалист по Изтока. По ирония на съдбата авторът на убийствената рецензия и авторката се влюбват, а през 1862 г. стават семейство.

Лорд Пърси Странгфорд е дългогодишен дипломат в британското посолство в Истанбул и специалист по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна независимост. Смята се, че той е първият британски дипломат, който е разкрил пред английската общественост националната идентичност и култура на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. Той запалва и съпругата си със своя интерес към региона. Лорд Странгфорд умира през 1969 г. След неговата смърт Емили се записва в училище за медицински сестри и посвещава живота си на благотворителност и подпомагане на болници, домове и кухни за бедни.

През 1876 г. заедно с Джанюариъс Макгахан алармират британското общество за жестокостите при потушаването на Априлското въстание и тежката участ на българите. Лейди Странгфорд създава фондация за набиране на средства, наречена „Bulgarian Present Relief Fund“.

За втори път лейди Странгфорд посещава България през 1884 г., отново по маршрута Цариград - Пловдив. Според вестник „Народний глас“ при пребиваването си в България тя остава доволна да види значителните успехи на българите, постигнати след Освобождението.