От момента, в който слезеш от самолета и стъпиш на летище „Хосе Марти”,  Хавана те пленява и остава завинаги в спомените ти. Това е един невероятен град, който всеки човек трябва да види, разказва marica.bg. Това твърди Красимир Колев, който е обиколил всички европейски столици и е посетил Египет, Кения, Занизибар, Кабо Верде, Никарагуа. Хавана е несравнима, споделя той. Най-много подхождат думите на Хемингуей, че тя е безкраен

празник, макар че този забележителен писател  ги е изрекъл  за Париж. Ала пък избрал да живее по-дълго в Хавана.


40-годишният Красимир Колев е ветеринарен  лекар. Живее  в Баня, а през по-голяма част от времето изнася лекции и води курсове в  целия свят. Заради тези пътувания  приятели и колеги го наричат д-р Индиана Джоунс.

В Хавана  отидохме неголяма група ветеринарни лекари от няколко държави - Русия, Гърция, Германия, Франция, Италия. Българин  бях само  аз. Пътувахме с директен полет от Мадрид, движихме се заедно със слънцето и когато пристигнахме на летище „Хосе Марти”, едва се здрачаваше. Беше февруари, а там беше лято, когато кацнахме, температурата бе около 20 градуса, разказва д-р Колев. 

Духът на Хавана те завладява  в мига, в който стъпиш в нея. Когато вървиш по улицата или седиш в заведение, внезапно  се появяват група музиканти. Те пеят и танцуват и магията е толкова силна, че ти неочаквано ставаш част от тази група. Всеки път се оказвах във вихъра на купона. Това преживяване е неописуемо красиво - ритмите на кубинската музика, цветовете на дрехите, слънцето, декорът на улицата или заведението създават неповторима атмосфера.  А после колегите от Куба ми направиха неочакван подарък - заведоха  ме на курс по салса. Първоначално  много се стъписах. Но после   се отпуснах и се оказа, че не е толкова трудно, а е и много приятно. В Хавана има огромен брой такива школи, това е част от туристическия бизнес. Моята учителка по танци бе красива мулатка, доста по-млада от мен. Урокът, който в началото ме притесни, за жалост  бе  само няколко часа.

В Куба хапнах лангуста - деликатес дори за заможните европейци. По крайбрежието на Карибско море в Куба  вече има много малки частни ресторантчета, където предлагат току-що  уловени и приготвени лангусти. Цената за една   е направо безбожно ниска - едва 5 долара, докато  в Европа тя  е няколко пъти по-висока. В Куба много ценят храната и никога не си позволяват да я пилеят. Страната има население около 12 милиона души, основното месо, което консумират, е свинско и пилешко, разказва Колев.

Там ял най-вкусното свинско на света. Не знаел на какво се дължи този вкус, защото  най-често го приготвяли по традиционния  и за нас начин. На много места  се предлагало и  парче месо от току-що изпечено на шиш прасе. Приготвяло се досущ като нашето чеверме, само дето на шиша вместо агне се въртяло 40-50- килограмово прасе.

Вкусът му  е удивителен. Гарнитурата може да е от  ориз или черен боб - традиционни храни за Куба. Това парче  месо от печено на шиш прасе върви много добре с кубинска бира -  там вино почти не се пие. Разбира се,  пие се и   прочутият кубински ром, но не със свинско. Към него  задължително върви кубинската пура. Има поне 100 вида кубински ром, сред тях са  питиета с изключително високо качество и съответно  на баснословна цена, казва Индиана Джоунс от Баня. 

Но сред най-ценните моменти, които преживях в Куба,  са  и тези, свързани с България, споделя Колев.  

През времето на социализма в Куба са работили около 40 000 българи. Те  били  основно ветеринарни лекари, зооинженери, агрономи, строителни и хидроинженери. Българската колония от специалисти и работници   била в  Сиенфуегос,  удивително красив град на брега на едно най-красивите морета в света  - Карибско. Сиенфуегос  е единственото населено място в Куба, основано от французи. А преди няколко десетилетия  там  български инженери  са изградили завод за производство  на съоръжения за напояване. Заводът се е  казвал „Васил Левски”.  В него има бюст  на Апостола.

На един от площадите в кубинската столица  има и плоча с надпис на испански и български, който гласи, че в чест на 1300 години от създаването на българската държава България подарява на Хавана къс от крепостната стена на първата българска столица Плиска.  Този камък  бил донесен  и поставен там от Людмила Живкова.

За България, ала отпреди двадесетина  години, напомнят  и автомобилите. Не само в Сиенфуегос, но и в Хавана и във Варадеро е съвсем обичайно да видиш москвич. Има много москвичи, много лади, дори и волги. Бившите соцвозила са почти 50 на сто от всички автомобили в Куба, останалите  50 на сто  са от времето преди революцията - това  са  старите американски коли. Всички автомобили в Куба са отлично поддържани. Има и нови, те  се срещат доста рядко и почти без изключение са европейски - германски, френски, италиански. Не забелязах да има нови  американски коли, споделя д-р Колев.

За жалост старата  част на Хавана започва да се руши, но сега има  програма на ЮНЕСКО, която се стреми да съхрани и консервира тези сгради.

Източник : marica.bg, Цветана Георгиева