Евлоги Георгиев е роден на 3 октомври 1819 в Карлово.
Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона. [1]
През 1880 година Евлоги Георгиев е избран за депутат във II Обикновено народно събрание, но изборът му е касиран, тъй като не е български, а руски гражданин.[2]
Благотворителност
Бронзови фигури на братя Христо и Евлоги Георгиеви на входа на СУ.
Гробницата на братя Христо и Евлоги Георгиеви в гробището Белу, Букурещ. Той и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:
на болницата в Галац – 100 000 лв. на университета "Карол I” – 200 000 лв. на Българско девическо училище в Солун – 50 000. лв. на Българска болница в Цариград – 120 000 лв. Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.
Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).
С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.
Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.
Завещание
Завещанието на Евлоги Георгиев[3] е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:
На българската черква в Букурещ 20 000 лева. "Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“ На общината в Галац са завещани 30 000 лева. 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България. 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград. За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците. Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община. На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000. Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени. На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях. За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов. В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.[2] С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията". За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.
|