Вярата - това е доброто в човешката душа и подчинение на обществените закони, които са полезни за всеки човек, смята  известният хирург, който е  един от най-големите съвременни дарители и носител на Наградата на Карлово

Вестник "Марица", Цветана ГЕОРГИЕВА

Български лекар дари 5000 лева на фондация „Васил Левски“ за учредяване на годишна награда, посветена на Апостола. Волята на проф. д-р Иван Гаврилов, началник на Торакална клиника в Специализираната болница за активно лечение по онкология в София, е всяка година на 18 юли, рождената дата на Васил Левски и празник на град Карлово в национален музей „Васил Левски“ да бъде връчвана награда в размер на 500 лева на родолюбив българин, който пази паметта за Апостола и популяризира делото му. Дарената сума е за следващите 10 години. За моя чест аз съм избран в Управителния съвет на фондация „Васил Левски“ и ще се постарая по всякакъв начин да бъда полезен в това начинание, заяви пред „Марица” проф. Гаврилов. Защото фондации в България има десетки, някои от които и с користни цели. Нашата трябва да бъде безкористна, така както е бил животът, делото и саможертвата на Апостола, смята лекарят. Той обяви дарителския си жест още на първото заседание на УС на фондацията. Освен това той откупил 100 екземпляра книги за Апостола, които ще дарява на училища и читалища в страната.

Това е поредното дарение на известния български хирург, което прави в памет на Апостола и свързано с неговия роден град. Проф. д-р Иван Гаврилов е сред най-големите съвременни български дарители. Почти всяка църква пази в своя иконостас икона, дарена от него, десетки училища в България, музеи получиха книги, пари за стипендии и награди за ученолюбиви и родолюбиви ученици, икони, техника. Много войнишки паметници в страната да реставрирани или изградени със средства, дарени от проф. Гаврилов.

За дарителската му дейност в Карлово още на 18 юли 2015 година кметът на общината д-р Емил Кабаиванов му връчи Наградата на Карлово. Но години наред преди това известният хирург е сред приятелите на града на Апостола. Целият град са ми приятели, сподели пред „Марица“ той. Идвам често в Карлово и през последните години забелязвам как градът се променя към добро. Особено старинната част, но също и новите зелени зони. Виждам усмихнати млади хора, ценя инициативата на кмета и управлението на общината и просто не е възможно да не харесаш този град, казва професорът.

С Васил Левски ме свързва детството, корицата на първата тетрадка преди да се науча да пиша. През през 2013 година, пътувайки с колата си, чух репортаж за Куршум джамия в Карлово.Тогава широко се обсъждаше съдбата на някои такива храмове в България. Реших, че трябва да бъда полезен за тази кауза и се постарах, казва той.

През 2013 година проф. Гаврилов подкрепя усилията на община Карлово за запазване на Куршум джамия като общинска собственост и превръщането и в храм на духовността. Именно тогава прави първото си дарение на Карлово в размер на 10 000 лева лева и портрет на Васил Левски, който да бъде поставен в Куршум джамия, когато някогашният храм се превърне в музей. През 2015 година, когато специална общинска комисия го удостои с Наградата на Карлово, проф. Гаврилов дари паричната премия, която съпътства бронзовата статуетка за продължаване на археологическите проучвания около Куршум джамия.Няколко месеца по-късно той дари още 10 000 лева за ремонт и реставрация на Куршум джамия и превръщането и в културен център, където да се експонира част от археологическото наследство от региона.

Даренията му само на Карлово вече са десетки, а паричното им измерение е огромно.

Майка ми е начална учителка, пламенна родолюбка, споделя лекарят. В такова семейство съм израснал, така че когато говоря, че Карлово е патриотичното сърце на България, това не е патос, аз го мисля и чувствам, макар че такива думи могат да се кажат и за други места в България, каза професорът.

Той роден през 1955 година в дунавското село Василовци, на брега на реката Лом. Живял там до завършването на първи клас.

След това съдбата така отреди, че бяхме в Чипровския Балкан, после завърших природо-математическата гимназия в Монтана, разказва проф. Гаврилов. А от 1974 година, когато бях войник, досега живея и работя в София, за което съжалявам, защото урбанизацията действително лишава родните места от хора, които биха моли да бъдат полезни. Утешава ме само това, че обезлюдяването на Северозападна България, а и на много места у нас, се дължи на факта, че децата от тези райони са отишли да служат на България на други места и не са напуснали страната, споделя проф. Гаврилов.

За да събуди интерес у децата да учат и знаят за родината, той дари на два пъти на средно училище „Васил Левски“ в Карлово по 5000 лева. Волята му е в продължение на общо десет години училищното ръководство да дава годишна награда от 500 лева на един младеж и на една девойка, които завършват 12-ти клас, за родолюбивата дейност, която развиват по време на обучението си.

Същата сума проф. Гаврилов даде и на други училища, които носят името на Апостола, едно от които в Троян. Младите хора трябва да бъдат възпитавани, душата им жадна за патриотизъм, смята той.

Дядо ми беше църковен настоятел, а прабаба ми- вдовица от Първата световна война, споделя проф. Гаврилов. От семейството, от родовата памет се родил и неговият стремеж към духовното, вярата в Бога, и интересът към войните за национално обединение. Затова неотдава той купил десетки екземпляри от книгата „Хан Тервел – спасителят на Европа“, която е отпечатана на български и английски, както и книгата за братята генерали Георги и Владимир Вазови „От Одрин до Дойран“ на Румяна Раднева и ги подарява на музеи, читалища, не само в Карлово, но и в други общини, както и на къща-музей „Иван Вазов“ в Сопот.

Беше преди доста години, когато говорихме с Николай Хайтов по различни теми, разказва професорът. Тогава той ме попита как може да оставим да рухне църквата в родното ми село Василовци. А селото имаше старинен храм, осветен през 1824 година, оставен в забвение и в разруха. През 30-те години на миналия век била построена още една, много голяма църква, храмът бил предназначен за местните християни и миряни, селото било с 5000 жители, а само балконът на втория етаж, от който пеел църковния хор е 40 квадратни метра. Аз се заех да възстановя този православен храм и през 2001 година той бе осветен отново, казва професор Гаврилов. След това помогнал за реставрирането на църквата в родното село на майка му Горна Ковачица, после започнал да подпомага спасяването и ремонта на църкви и да дарява икони.Интересът към нашите православни храмове и духовната дейност срещнала проф. Гаврилов с художничката Пламена Александрова от Троян. Тя рисува икони и двамата заедно и само той е дарил стотици икони на български храмове и училища. В Пловдив в катедралния храм „Света Марина“ се намира копие на Бачковската света Богородица, дарена от проф. Иван Гаврилов. И в двете карловски църкви има икони, дар от проф. Иван Гаврилов, а в храма „Свети Николай“ само през тази година грейнаха две. Едната е икона на света Богородица – удивително копие на изображение от преди 400 години, което носи силата на оригинала. Другата е на хан Тервел, обявен за светец и спасител на Европа. Проф. Гаврилов я дари по случай честването на 181 годни от рождението на Васил Левски.

Така се случи, че през годините, в които идвам в Карлово, се запознах с командирите на 61-ва Стрямска бригада - ген. Димитър Шивиков, ген. Груди Ангелов и сега ген. Пламен Йорданов, отбелязва проф. д-р Гаврилов. Още преди няколко години той дари на параклиса „Свети Мина“ в 61-ва бригада 15 икони. А там, както и в двете карловски църкви озвучителните уреди също са дарени от него.

Проф. Иван Гаврилов е събрал на шест места в наши православни храмове знаковите икони на България. Още преди повече от десет години четири от тях той донася  в храма „ Свети Александър Невски”, за да се молим пред тях за освобождаването на медицинските сестри, държани в затвор в Либия.

Категорично вярвам в Бог, споделя искрено и без никаква показност и суета лекарят-дарител. Аз съм лекар и хирург по професия. Но всеки, който упражнява тази професия знае, че има моменти, когато от безизходицата на безнадеждната операция може да го спаси само вярата. И в Библията е написано, че лекарят е наместник на Бога, но само пред болните. И то не като професионалист и човек, пред когото да изразяваш преклонение, а само като отговорност.

А вярата, тя е доброто в човешка душа и подчинение на обществените зкони, които са полезни цялата нация, за цялото общество и за всеки човек. Останалото е безвремие и безверие. И това си проличава от действията на тези, които не са със времето, смята проф. д-р Иван Гаврилов.