Инженер от Карлово стана краевед на годината. 68-годишният Иван Балтов получи медал, грамота и свидетелството за своите проучвания на родния край на национален конкурс за родоведческа и краеведска дейност. Той представи пред журито своята книга „История на село Аджар-Свежен, Караджадагска нахия”, издадена миналата година. Показа и създадените родословни дървета на пет големи рода и проектите за още над 25 родоведчески изследвания.
Иван Балтов издаде книгата си за Свежен през миналия август, по случай

140 години от Страшното. Това е времето, през което войските на Сюлейман паша, разбити под връх Шипка и неуспели на преминат старопланинския проход, се връщат в Стремската долина и подлагат на нечувана жестокост местно население. Опожаряват селата, а Свежен, тогава Аджар, е превърнато в пепелище и стотици хора са изклани жестоко.

Но книгата на Иван Балтов проследява историята на селото още от края на 14-и век, когато в сърцето на Средна гора се заселват оцелелите войници на цар Иван Шишман, търновски боляри и духовници, тръгнали да търсят спасение от поробителите.

Инженерът посвети книгата на своите родители - свещеник Филип Балтов, който обгрижвал най-напред църквата в родното си село, а след това последователно карловските храмове „Света Богоподица” и „Свети Николай”. А през последните години от активната си дейност бил архиерейски наместник на Карловската духовна околия. Майка му Денка Балтова е най-известната учителка в Свежен и се пенсионира като директор на училището в селото.Тя е и активна общественичка до края на живота си.

Иван Балтов също е роден в Свежен, той е завършил карловския техникум по механотехника „Христо Ботев”, после инженерство във ВИММЕСС - Русе. А през 1985 година става научен сътрудник в Института по лагери и лагерни възли в Сопот. Живее със семейството си в Карлово, има две деца - син и дъщеря и четири внучета.

През целия си живот майка ми и баща ми събираха сведения за историята на Свежен. Записваха спомени на стари хора, издирваха документи, Иван Балтов. Те не успяха да издадат събраните материали в книга, макар да бяха посветили на тази кауза десетилетия труд. Когато се пенсионирах, реших, че мой синовен дълг е да направя това, разказа той.

Отнело му няколко години да подреди и обработи хилядите изписани листове и огромният брой снимки. Като добросъвестен изследовател, той предава в книгата текстовете, оставени от майка си и баща си в автентичния им вариант. Възникването на Свежен, създаването и историята на Аджарскита преписна школа, от която са запазени книги в музеите в София, Лондон, Москва и Санкт Петербург, смъртта на войводата Хаджи Димитър на средногорския връх Кадрафил край Свежен, Страшното през 1877 година, животът на Свежен след Освобождението са основните моменти в тази история.

Тази година се чества 150 години от смъртта на войводата Хаджи Димитър. Все повече надделява тезата, че е починал от раните си на връх Кадрафил до Свежен, където бил пренесен от свои другари-четници. На честването имаше повече от 500 човека, тук бяха и двамата най-големи познавачи на българското Възраждане - проф. Пламен Павлов, който застъпва Свеженската теза за гибелта на войводата, и проф. Пламен Митев, който е за Бузлуджанската. Близо 100 участници във възстановка показаха последните дни на войводата.

Докато подготвял книгата, Иван Балтов събрал много информация за своя Балтовския род. Когато я предал за печат, той решил да подреди неговото родословно дърво. Началото сложил Симо Балтов. "Дървото растеше, а аз междувременно установих някои родства с героите от книгата", споделя той.

Преди да започне да реди първото си родословно дърво инженерът прегледал много такива изследвания. На конкурса в Стара Загора също обменил опит. Но той създал свой формат на родословното дърво като по хоризонтала подреждал поколенията, а отделните фамилии във вертикални стълбове, които всъщност са клоните на дървото. Конструкцията е лесна, чертежът е много разбираем и никога не можеш да се объркаш по тези разклонения, показва авторът.

Сега Балтов изгражда почти едновременно още 25 родословни дървета на известни свеженски родове, както и на родове от Климент, където случайно открил корените на рода на жена му, родена в Добрич. И понеже за неговите интереси към историята на родния край и големите местни родове се знае в Свежен и Карловско, много хора сами му се обаждат да му предадат спомени, предания, снимки, които пазят в семейството.

Омъжена за внука и Мария Цънцарова - в рода

Миналата година на дървото на Балтовския род израснало още едно клонче. 33-годишният Симо Голев, който е сред най-младите потомци на основателя на рода дядо Симо Балтов и носи неговото име, им довел за снаха Мария Цънцарова.

Известната разследваща журналистка е карловка, тя добавила към фамилията си и тази на съпруга си. След няколко месеца на бял своят дошло и потомството - синът им Георги Голев, който също е отбелязан на голямото родословно дърво.

Заробената Дана си дошла с две коли чеиз

Едното родство, макар и некръвно, било с Йордана, станала известна по-късно като Гюл Дана, за която свеженци говорят и до днес. Тази история е напълно достоверна и е записана от майката на Иван Балтов - Денка Балтова.

През август 1877 година, в дните на Страшното, Аджар е съсипан и изпепелен, а голяма част от населението му изклана. Тогава цяла седмица селото ден и нощ се осветявало от горящите 100 къщи. 15-годишната Йордана, хубава напета мома, която наричани на галено Дана, останала сираче, родителите били сред жертвите на Страшното. А турците събрали жени, момчета и момичета и ги отвели в Цариград като роби - сред тях била и Дана. Тя обаче попаднала в семейството на бездетен ага, който с жена си приел аджарското момиче като своя дъщеря. Заради неземната хубост я нарекъл Гюл Дана. Пет години по-късно момичето видяло на пазара в Цариград своя калеко Тодор, производител и търговец на аба, член на абаджийския еснаф в Аджар. Гюл Дана казала на агата за срещата, както и че иска да се прибере при роднините си в родното село. Макар и неохотно, агата я пуснал, а няколко волски коли докарали чеиза на красивата мома в Аджар.

Редейки родословното дърво, стигнах до калекото на Гюл Дана, който се оказа, че е от нашия Балтовския род, разказва Балтов.

Цветана Георгиева, www.marica.bg