Най-дългогодишният следосвобожденски директор в градчето написал 45 страници за розопроизводството

Уникални проучвания за развитието на Клисура след Освобождението откри в архивите пловдивският журналист Петко Шойлеков, чиито родови корени са във възроженското градче. Документите – статии, изследвания и описания, са дело на забравения клисурски възрожденец Сава Капанов – най-дългогодишният училищен директор в градчето в първите години на свободна България. Сред тях е изследването „Икономическото положение в град Клисура преди

и след въстанието”, посочва Петко Шойлеков. То обхваща всички аспекти на тази дейност и е 45 страници, разказва "Марица". Впечатляващ е „Списък на участвалите и пострадалите въстаници през 1876 година в град Клисура”. С много информация е наситено изследването му „Кратко сведение за цената на розовото масло в гр. Клисура за времето от 1884 г.” Капанов е успял да се снабди и приложи към фонда си автентичния „Списък на домакинствата от Клисура, подпомогнати през 1876г с храна, добитък и строителен материал от мисията на лейди Странгфорд”, коментира журналистът.

В продължение на няколко години проучвах изключителните дарителски заслуги към клисурци на английската благодетелка лейди Емили Странгфорд-и тя позабравена днес, споделя Петко Шойлеков. Постепенно отделните исторически писания, факти и справки очертали и стореното от неизвестния за широката публика Сава Савов Капанов.

Роден е на 23 април 1870 г. в град Клисура. Началното си образование е получил в родния си град. След завършване на гимназия в Пловдив през 1890- 1891 г., започва своята 5 годишна учителска дейност в Брацигово. През 1896 г. Министерството на народното просвещение създава в Клисура и трикласно училище, наред с основното школо. За първи път се въвежда длъжността директор, ведно с дотогавашния главен учител. За първи директор на двете училища министерството назначава Сава Савов Капанов. Освен ръководната длъжност той е бил и преподавател в трикласното училище до 1921 г. , разказва Петко Шойлеков. Той направил справка в училищния златен фонд, която показа, че в историята на клисурското образование Сава Капанов е най-дългогодишният директор – цели 25 години ръководи местното школо. Той умело съчетава училищната си дейност с активно участие при осъществяването на всички обществени, културни и стопански инициативи и прояви като изтъкнат читалищен деец. Бил е член на Комитета за събиране на помощи за паметник на Априлското въстание в Клисура/1897г/. През месец юни 1921 година Пловдивският окръжен училищен инспектор П. Мутафчиев ревизира дейността на прогимназията в Клисура, ръководена от Сава Капанов. От началото на учебната година 1921-1922г той е назначен на работа в Окръжната училищна инспекция в Пловдив. След това преподава в Арменския колеж в Пловдив.

В статиите му са приложени много интересни факти, но начинът и специфичното им миниатюрно, красиво изписване от анонимния автор, ги прави изключително интересни и днес, въпреки немалкото затруднения при разчитането им, коментира журналистът. Сава Савов е успял да открие и оригинала на „Резолюция на митинга в гр. Клисура на 10.8.1886 г. по повод детронацията на княз Александър първи Батенберг и исканото покровителство от руския император за съединението на българските земи”. Едва в 1958 година, вече на 88 години, той решава и предава своите проучвания за миналото на родния си град Клисура за вечно съхранение в Българския исторически архив при НБ ”Св. Кирил и Методий”- София. Впечатлява обаче фактът, че не е дарил авторския си фонд на историческия музей или друга институция в Клисура или Пловдив. Сава С. Капанов умира на 92 години на 20 ноември 1962 година в Пловдив, коментира Петко Шойлеков.

Вестник "Марица", Цветана Георгиева