Опитен планинар загина под връх Ботев на Богоявление. 54-годишният карловец Делчо Делчев и негов приятел предприели изкачване на върха от хижа Рай по известната Тарзанова пътека. Въпреки че е обезопасено със стоманено въже, трасето е изключително стръмно и опасно, дори през лятото. А през зимата преспите и заледяванията правят катеренето над пропастите истинска руска рулетка. В една от пропастите над Райските скали по зла ирония на съдбата карловецът полетял след фатално подхлъзване.



Неслучайно минаването по пътеката е неофициален тест за планинари - на места по нея наистина буквално висиш над зъберите, от които пада 125-метровият водопад Райско пръскало, най-високият у нас. Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор Тарзан, който я прокарва през 1944 г., ала по-късно загива точно на нея.

Трагедията, белязала тазгодишното Богоявление, потвърждава черната слава на старопланинския първенец като най-коварното място за туристи. Това е и пореден урок, че се плаща висока цена при подценяване на рисковете в планината, особено зимната.

Макар да не е най-високата българска планина, Балканът крие най-много опасностиq разказва  marica.bg. Това е и мястото с най-много инциденти с туристи, включително с фатален край. Ботев е най-коварният връх - времето се разваля за секунди, това е мястото с най-малко ясни дни в годината.

Тук са най-много жертвите - туристи и алпинисти. На върха сняг не се задържа заради силния вятър, но в подножието натрупва преспи по няколко метра. Ветровете са толкова силни, че преди няколко години свалиха по-ниската, 80-метрова кула на ретранслаторната станция. В момента над Ботев стърчи само една 100-метрова кула, която се вижда от километри.

Планината не е убиец, но трябва да я познаваш, да спазваш правилата, да не надценяваш силите си. Иначе ще платиш жестока цена, категорични са и експертите, и опитните планинари.

През ноември 2016 г. турист замръзна в подстъпите на Ботев. 400 военни и доброволци търсиха седмица изчезналия, в спасителната акция се включи и вертолет Кугър. Тялото на 34-годишния програмист Мирослав Късовски бе открито в североизточното подножие на Ботев, на метри от заслон Маринка - преди десетилетия уютен спасителен дом, днес в окаяно състояние.

Районът, където загина Мирослав, е не по-малко опасен от Тарзановата пътека. Въпреки гъстата жалонна маркировка заради непрогледните мъгли десетки са случаите на опитни планинари, които се объркват и губят ориентация в подстъпите на връх Ботев.

Вдясно от образцовия преди години заслон Маринка, който сега е изтърбушен и в плачевно състояние, са страховитите пропасти на Северен Джендем. Пропадането там е 99 процента фатално.

Точно над заслона, малко преди върха, загиват преди 65 години най-добрите тогавашни пловдивски алпинисти. За една от най-старите трагедии на Ботев напомня паметникът на седлото между основния връх и Малкия юмрук (2341 м). Там в снежната виелица на 31 декември 1954 година са намерили смъртта пловдивчаните инж. Драгомир Иванов (Драго), Николай Юруков (Ники) и Артин Артинян (Арто).

Опитните планинари тръгват от Пловдив през Калофер за върха, където да посрещнат Нова година. Така и не стигат - отцепила се козирка ги запраща в пропастта на Северния Джендем. Едва на 6 юни 1955 г. телата са намерени в подножието на скалните чуки на връх Ушите, Арменкая.

Плоча на западния склон на Ботев напомня за най-голямата трагедия от 3 октомври 1962 г. Ямболска група ученици и учители тръгват към върха, където били редовни гости. Този път обаче времето било лошо. Рязко падане на температурата и валеж паникьосали и пръснали групата.

Късно през нощта водачът Янко, директор на училището, пристигнал в станцията и се развикал: Децата умират! Спасителна група ги намерила полузамръзнали по склоновете. Три деца и учител загинали.

На 2 февруари 2003 г. в подножието на Ботев, по маршрута между хижите Рай и Левски, лавина помита 24-годишния алпинист и пещерняк Илия Илчев от Сопот.

Празнуват с приятели на хижа Рай Петльов ден - 2 февруари е култов празник за калоферската хижа, купонът е до зори, с традиционни ритуали с къпане, солени гевречета и печати. Сутринта Илия тръгва на разходка със снегоходки въпреки предупрежденията на хижаря за лошо време. Застига го лавина. Отцепва се снежна дъска и го повлича надолу. Тежкият сняг го превърта в дерето и го удря в камък. Илия загива на място.

В памет на сина си, а и на всички загинали в Балкана, бащата Петко Илиев от Сопот е издигнал до хижата параклиса „Св. Пантелеймон”.

Най-бързо, за по-малко от час, се стига до върха откъм Карловски заслон, който от няколко години е истински спасителен дом за туристите във високата планина. И този заслон обаче е лобно място на финансов инспектор и невръстния му син преди години.

През януари 2008 г. по пътя от заслон Ботев към карловската хижа „Равнец” загина 27-годишният софиянец Дамян Димитров, служител в Пощенска банка. В снежно време и виелица Дамян тръгнал с приятели от заслона към хижа „Левски”, но не по билния път, означен с метални жалони, а по летния, който е изключително лавиноопасен зиме. Димитров не бил добре екипиран, без шлем на главата, и изостанал от групата. Вместо да се върне в заслона, където имало значително хранителни запаси, продължил надолу и бяла смърт го застигнала в бурята и дълбоките няколко метра преспи.

Царски дар за Фердинанд

Връх Ботев, 2376 м, е част от Природен парк "Централен Балкан", в близост до Карлово и Калофер. В миналото върхът е наричан Юмрукчал заради формата си, както и Фердинандов. През 1889 г. цар Фердинанд изкачил върха, а кметът му подарил 10 000 декара гора в местността Рая. През 1950 г. е наречен на името на Христо Ботев.

Ботев е най-ветровитото място в България и с най-много мъгли - 291 дни годишно. Зимите на върха траят над 7 месеца.

Към върха се тръгва от Калофер - 7-8 часа и от Карлово - около 10 часа.

Осем измръзнаха на Амбарица

Една от най-големите високопланински трагедии у нас става на връх Амбарица, на няколко часа