Архитекти и конструктори спасяват вилата на Евлоги Георгиев в Карлово с обезопасителни колани. Сградата, която е на повече от 125 години, вече наподобява бинтован човек. Способът, по който старото здание ще бъде съхранено от атмосферните влияния и от саморазрушаване, се използва за първи път у нас. Технологията е френска и е използвана както в родината си, така и в други страни на Европа. За нейното прилагане в случая със сградата, наричана популярно „Вилата на Евлоги Георгиев”, още миналото лято се обединиха български и френски конструктори и архитекти. Дейностите, които се извършват, ще позволят къщата да бъде запазена в автентичния вид и след това да бъде реставрирана, без да се налага нейният демонтаж, коментира пред „Марица” главният архитект на община Карлово Димитър Ахрянов.

Къщата се намира в полите на Балкана, тя е в съседство с вълненотекстилната фабрика, построена от Евлоги Георгиев в полза на родния му град и открита през 1892 година. Била е предназначена за дом на управителя на предприятието и семейството му. През 50-те години на миналия век градската управа е започнала да използва сградата за други цели - детски лагер, била е в жилищния фонд на общината и в нея са били настанявани семейства, а в 70-те и 80-те години там са били канцелариите „Водоснабдяване и канализация”.

Оцеляла през всички десетилетия без ремонт, а по-късно оставена и без обитатели, през последните години сградата бързо започна да губи от блясъка си, а покривът и дървените части - както подовете, така и декоративните орнаменти по фасадата, започнаха да се рушат. По първоначална преценка на специалистите реконструкцията и реставрацията биха стрували огромна за общината сума.

Възможността сградата да бъде спасена чрез използване на обезопасителни колани възникна през лятото на миналата година, когато Екол дьо Шайо - най-големият институт във Франция, който се грижи за недвижимите културни ценности - старинни сгради и археологически обекти, за първи път проведе ежегодните си курсове в България не в София, а в Пловдив. Преместването на заниманията, в които участват и български архитекти и конструктори, бе заради избора на града на тепетата за Европейска столица на културата, обяснява арх. Димитър Ахрянов. Още тогава бе обсъдена възможността тази технология да бъде приложена към сградата в Карлово. С изпълнението на този проект се зае арх. Петър Петров, който работи в Карлово по проектирането и реализацията на туристическия комплекс „Старинно Карлово”.


Досега е свален покривът на сградата, на който едната част бе повредена, премахнати са част от дървените подове, които бяха прогнили, както и декоративните дървени орнаменти по фасадата.

Една от трудностите бе намирането на подходящ екип, който да изпълни заданието, но това вече е факт и ако времето позволи, до няколко седмици дейностите по обезопасяване на обекта ще приключат, заяви главният архитект на Карлово.

Вилата е много интересна от архитектурна гледна точка, коментира архитект Димитър Ахрянов. При проектирането и строителството в края на 19. век е използвана комбинация от способи - комбинирани са каменна и тухлена зидария, конструкцията е дървена, а пред тази дървена конструкция отново има зидария. Много елегантни и красиви са декоративните орнаменти, които украсяват сградата отвън. В някои елементи на зданието се откриват сходства с елементите, използвани при строителството на вълненотекстилната фабрика. Имаме сведения, че фабриката е проектирана от английски архитект, но всъщност никъде нямаме сведения дали същият архитект е работил по вилата, или пък друг е проектирал вилата, като е използвал елементи от архитектурата на фабриката. Моята лична амбиция е да намеря повече сведения за вилата и фабриката, защото до момента намирам повече сведения за фабриката. А вилата винаги е стояла в сянката на фабриката, допълни арх. Ахрянов.

Укрепена здраво, в това положение сградата може да остане няколко години. През това време общината ще търси възможност тя да бъде включена в проект за реставрация, заяви кметът на общината Емил Кабаиванов. Преди броени дни той обясни, че администрацията подготвя документи, с които да се поиска от Министерството на културата вилата на Евлоги Георгиев да бъде обявена на паметник на културата от национално значение. Това ще позволи да се търси финансиране от европейски и български фондове.