На 19 януари 1878 г. в затвор в Акра, Османската империя, умира Иван Танков Козарев – Боримечката. Един от най-атрактивните образи в романа „Под игото“ –  исполинът, който изрева от скалата на Зли дол, за да предупреди съселяните си за първия експеримент с черешовото топче. Иван Вазов увековечава този велик българин в романа си „Под игото“, а директорът на Историческия музей в Клисура припомни тази дата във Фейсбук.

Иван Танков е  в Клисура, син на козар и баща му го оставя неук, затова той също пасе кози или ходи за дърва в гората. Проявява се със залавянето на две мечета и оттогава се прочува с името Иван Боримечката.

Още на 19-годишна възраст Танков се жени за съгражданката си Гина. Раждат им се няколко деца, от които оцелява само роденият след въстанието най-малък син Петко.

По време на въстанието Боримечката е 24-годишен. Макар и неук, той се е среща с членовете на революционния комитет, от които получава нареждания за изнасянето на черешовите топчета при позицията „Зли дол”. След разгрома се скита три дена из планините заедно с други двама въстаници. На 1 срещу 2 май 1876г. тримата се промъкват посред нощ в Копривщица, но на другия ден са заловени от войниците на Хафъз паша.

На 15 август 1876г. Софийският съд осъжда Боримечката на вечно заточение. Изпращат го в цариградски затвор, заедно с други въстаници от Копривщица и Клисура. Там Боримечката лежи до 14 ноември 1877 г., когато го натоварват на кораб и го отвеждат в крепостта Сен Жан д’Акр или Акия в Палестина. Крепостта по това време е препълнена с български заточеници. За разлика от повечето, които оцеляват, Боримечката не доживява своето освобождение. Здравето му е силно разклатено от дългия престой зад решетките, окован с тежки вериги, и на 19 януари 1878г. той умира.