Носителят на отличието "Млад фермер на 2018" на фондация "Еврика в интервю пред "Капитал"

Ненко Трифонов е бакалавър по "Агрономство – полевъдство" и магистър по "Агробизнес" от Аграрния университет в Пловдив. Регистрира се като земеделски производител през 2004 г., когато е още студент, и става част от фамилния бизнес в областта на селското стопанство. Създава модерна кравеферма в гр. Баня, Пловдивска област, а по-късно затваря цикъла с преработката на мляко и месо и производството на млечни и месни продукти в предприятия в село Ведраре, община Карлово. Ненко Трифонов получи отличието "Млад фермер на 2018 г." на фондация "Еврика", което се връчва за 28-а поредна година. Ограничителното условие е номинираните да не са по-възрастни от 35 години.

Защо решихте да се занимавате със земеделие, колко е голямо вашето стопанство?



- Цялото ми семейство се занимава със земеделие от 15 години, насочихме се към отглеждането на животни, пшеница, слънчоглед, царевица, различни бобови култури. Отрасълът е добре субсидиран в България. Аз се занимавам с животновъдство, а с отглеждането на земеделски култури се занимават родителите и роднините. Моята ферма е по-скоро голяма - отглеждаме 1000-1100 крави, 280 бивола, около 750–800 дойни говеда. Деветдесет процента от кравите са вносни – от Германия и Дания. Добиваме около 30 литра мляко от глава животно на ден. Във фермата има изградена инсталация за електроенергия от биогаз, инвестицията е за около 3 млн. лв. Изпълнили сме четири проекта по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони, направили сме инвестиции в оборудване за около 3.5 млн. лв., от които 1.7 млн. лв. са субсидиите, а останалото е финансирано чрез кредити.

Какви инвестиции направихте през 2018 г.?

- През миналата година инвестирахме около 700 хил. лв. основно в подновяване на стадото и закупуване на земеделска техника. Това са предимно собствени средства, субсидиите са незначителна част.

Защо не са много тези, които искат да се занимават с отглеждането на животни?

- Един от проблемите е трудното намиране на работна ръка. Все още се срещат трудности при субсидирането на животните, има много изисквания, а през 2018 г. намалиха част от субсидиите. Според браншовите асоциации това намаление се дължи на увеличения брой животни в страната, в резултат на което пада ставката за глава животно.

Трябва ли да има изобщо агросубсидии, те не изкривяват ли бизнеса?

- Да, непременно трябва да има агросубсидии. Донякъде те изкривяват картината, но без тях животновъдите няма да успеят да се справят. При малките фермери с до 100-200 животни нещата са много тягостни. Големият проблем е, че в България животните се гледат неефективно. Лактацията е 305 дни, високопродуктивните животни в чужбина дават 9-10 тона мляко за този период, а в България - около 5 тона. Това се дължи на съвкупност от фактори - недобро отглеждане, недобра дажба за изхранване, недобри условия.

Трябва ли да има агропреференции за отделни отрасли – например зеленчукопроизводство, овощарство, биопроизводство?

- Според мен всички сектори трябва да бъдат равни. В България има един проблем – когато нещо е преференциално, всички се насочват към него. Преди години това беше производството на тикви, следващата година са пъпеши, догодина ще е нещо друго.

Занимавате се с млеко- и месопреработка, как се развива този ваш бизнес?

- Създадохме мандрата, която вече се нарича "Ведраре", през 2014 г., а месопреработващото предприятие - през 2017 г. Мандрата е със среден размер - преработва около 40 тона мляко на ден. Произвеждаме основни видове истински млечни продукти от краве, овче, козе и биволско мляко под марката "Ведраре". Работим със собствена суровина и със суровина от основни партньори – най-големите български ферми за овце, кози и биволици. Месопреработващото предприятие, което продава под марката "Карлово мес", е с капацитет около 3 тона дневно. Продаваме основно в най-големите търговски вериги в страната.

Как работите с веригите, има ли натиск за ниски цени?

- За веригите или добро, или нищо. Но не мисля, че има натиск. Когато произвеждаш качествени продукти – пазар има за всички.

Кои са вашите клиенти в чужбина?

- Продаваме основно във Великобритания и Испания чрез търговци на млечни продукти. В Лондон например доставяме за TFC Supermarkets – турска верига с около 15 магазина. Българската диаспора иска да яде българска храна. Продаваме млечни продукти, сушени месни деликатеси, сурово-сушени колбаси, охладени меса - кайма, кебапчета, кюфтета. Експортът ни е около 10% от общите продажби, но сега започваме износ чрез "Лидл България" за "Лидл Румъния" и се надяваме този процент да се вдигне.

Колко са заетите във вашите фирми и какви са приходите за 2018 г.?

- Заетите в животновъдната ферма са 14, в мандра "Ведраре" – 63, в "Карлово мес" – 14. Продажбите на "Ненко Трифонов фуудс" (млекопреработката) за 2018 г. са малко под 10 млн. лв., което е близо 65% ръст спрямо 2017. За ЕТ "Ненко Трифонов" приходите са с около 30% по-високи спрямо 2017 г. и достигат около 6 млн. лв. през миналата година.

Какви са очакванията за приходите от продажби през 2019 г. и какви инвестиции планирате?

- За млечните продукти очакваме около 30% ръст спрямо 2018 г., а за месните – около 25%. Планираме около 1 млн. лв. инвестиции, които ще бъдат насочени основно в подновяване на стадото, надяваме са на минимум 300 нови животни. Строим нов цех за разфасовка на млечни продукти, който ще бъде разположен на около един декар площ. Общата инвестиция в СМР и оборудване ще е малко под милион лева. Искаме да запазим сегашните работни места и да увеличим производителността.

Какво пречи на младите фермери в България?

- Бумащината и липсата на квалифицирана работна ръка пречат особено много на малкия бизнес. Когато трима-четирима са заети, за да гледат семейно 50-60-100 животни, не им остава време да се занимават с документи. А те са страшно много и някои се подават по няколко пъти. Но от три години не съм изпълнявал европроект, така че нещата може да са се променили.

Интервюто взе Мара Георгиева