Радиолюбителят от Карлово Николай Енчев участва в голяма международна експедиция, базирана на остров Борнео в Бруней. Тиймът, начело на който бе Красимир Петков, успя да направи историческа крачка в радиоспорта от острова в Океания. Те осъществиха връзка с обратната страна на Земята -Източното крайбрежие на Съединените щати и Европа, чрез Луната като отразител. Карловецът е един от най-изявените в радиоспорта българи и е кмет, управлявал Карлово през 1995-1999 година, разказва marica.bg

Една от целите на нашия проект бе да дадем възможност на радиолюбители от цял свят да установят връзки с тази територия, тъй като тя се оказа много интересна за тях. На острова има малко на брой радиолюбители, а и нямат опит и техника. По време на експедицията за десет дни осъществихме 55 000 връзки, което е сериозно постижение, разказа Николай Енчев. Това стана възможно благодарение на нашият опит и умения, но и на специалния интерес към радиоспорта от страна на султанската фамилия. Получихме и възможността да работим с по-голяма от разрешената мощност. А в част от нашата работа се включи и сватът на султана на Бруней - господин Аман, който също е радиолюбител и е президент на Асоциацията на радиолюбителите в своята страна.

Експедицията била замислена още преди година, но реално подготовката започнала преди четири месеца със създаването на специален уебсайт. Тийм лидерът Красимир Петков поканил участниците. Самият той е с българско потекло, но живее в Бостън, Масачузетс, САЩ. Той е бизнесмен, има завод в Пловдив, произвеждащ роботи. Собственик е на най-голямата радиолюбителска база в България и кани радиолюбители да участват от там в големи състезания. За експедицията в Бруней той поканил радиолюбители от 11 страни.

Част от групата били финансови магнати. Бразилецът - собственик на енергоснабдителното дружество на своята страна. Красимир Петков, който е тиймлидер, също много богат и успял, както и радиолюбителят от Монголия. Те отседнали суперлуксозния хотел „Емпайър“. Това е бивш дворец, обяснява Николай Енчев. Вътре е невероятен лукс, цената е 240 долара на нощ. Ние, около 15 души, бяхме наели вила за гости, която се намира на 35 км от брега, където бяхме установили втория лагер. Собственикът на вилата, Владо, е македонец от Скопие, с когото много добре се разбирахме на нашия роден език, разказва карловецът.

В Бруней, която наброява 400 000 население, има 30-40 мъже и жени с радиостанции, което не е никак малко. Те бяха на официалното откриване. Президентът на федерацията на радиолюбителите се казва Аман, а неговата дъщеря е омъжена за един от принцовете, син на султана. Господин Аман ни покани в дома си, който е великолепен, богат, красив, с мебели от злато, закачалки от злато, различни сувенири и статуетки със златни инкрустации.

Самата сграда е импозантна, с голям шадраван пред входа. Влизаш в огромно фоайе, което се извисява до последния трети етаж. Към стаите отвеждат елегантни стълбища. На първия етаж е столовата, тя спокойно може да побере една рота войници.

В стаите не сме влизали. Тъй като се наложи да се кача до радиостанцията на домакина, на влизане срещнах принцесата, дъщерята на Аман, която е снаха на султана на Бруней. Вероятно е някъде около 30-годишна, като съдя по възрастта на децата, най-голямото от които изглеждаше на 6-7 годишно момче. С нея бяха мъж и жена, млади хора, с европеидни черти. Понеже влизам в техния дом , аз, естествено, се представих на английски, че съм радиолюбител. Тя каза: „Знам, знам, вие сте на гости на баща ми". Аз благодарих и обясних, че сме отишли да работим, като уточних, че сме малко луди хора, имайки предвид радиоспорта. „И баща ми е като вас", каза тя. Покани ни на вечеря, на което отвърнах, че сме само по работа. Но така или иначе се появиха филипинските прислужнички, които ни поканиха на вечеря - ястието беше типичното за Бруней пиле с ориз и малайска диня за десерт. Тъй като там не се пие никакъв алкохол, специално за нас бяха осигурили кенчета бира.

На 18 февруари, деня, в който трябваше да летя обратно в 18.00 часа, имах достатъчно време за една обиколка наоколо. Когато Владо, нашият домакин във вилата, македонецът, разбра, че искам да разгледам, веднага ме поведе. Той ми показа султанската джамия, джамията на 27-ия султан, която е една от емблемите на Бруней, много впечатляваща сграда.

После плувахме с лодка по реката, влязохме в джунглата от лонгозни гори. Във водата видяхме цял град от 30 000 жители, които живеят в наколни жилища.Там има десетина училища, които са сред наколни жилища.

Обясниха ми, че султанът предложил на хората от този град да им построи жилища на сушата, но те отказали, искали да живеят там.

Владетелят има 8000 автомобила

Сегашният султан е 32-рия от династията, а първият, който е сложил началото, е мюсюлманин, дошъл от Йемен. Оттогава династията властва, макар много години Бруней да е била английско колониално владение. Държавата е независима около 40 години. Тя е на пето място в света по брутен вътрешен продукт на глава от населението. Заради нефта и газа султанът е най-богатият човек в света. Имал 8000 автомобила, като 220 от тях са ролсройс. Но явно се грижи добре за населението, което е около 400 000 души. Всички карат хубави нови коли. Цената на бензина е около 30 американски цента.

В заведенията за бързо хранене порция пиле с ориз струва около два долара. Предлага се и телешко, също и различни видове риба.

Източник: marica.bg, Цветана ГЕОРГИЕВА