Бесарабски българин, преоткрил родината на прадедите си, стяга коня си за участие в Априлското въстание в Копривщица. Той ще облече въстаническа униформа и ще поеме на бой за свобода. Това ще е поредното участие на Игор Ангелов в пресъздаване на събития от нашата история. Често редом с него язди и малката му дъщеря Наталия. Ездачка е и голямата му дъщеря Мария, тя обаче има друго амплоа - изпълнението и поставянето на танци.

59-годишният Игор идва преди 12 години в Карловския край от Киргизстан. Той е познат на хората от Калофер до Пирдоп като фермер, който отглежда коне. Знаят го и като изпълнител на ролята на генерал Павел Петрович Карцов, освободител на Стремската долина по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. С дъщеря си Наталия участват във всички конни надбягвания в региона на Тодоровден. Вече няколко години поред Игор влиза в ролята на генерал Карцов в Сопот и Пирдоп. Сега отново бе на коня с генералската униформа в центъра на възстановка, в която участваха над 120 самодейци от родолюбиви организации и клубове.

Игор и семейството му пристигат от Киргизстан в Карлово през 2007 година. ​Изконната му любов към конете обаче става причина да се преместят в Соколица, малко село на около 10-ина километра от града.

Игор и семейството му потеглят към България, подгонени от кризата, която връхлита Киргизстан след разпада на Съветския съюз. След няколкогодишна борба за оцеляване той сякаш повтаря съдбата на предците си от преди повече 150 години. През 18. век родът му, който живеел в Ямболско, подгонен от турците, потегля за Бесарабия и се установява в Кубей, известно село в днешна Украйна. През 1912 година дядо му повежда своя род към Казахстан -причината е Столипинската реформа в земеделието. Част от бесарабските българи стягат каруците, в една от тях товарят покъщнината, в останалите - камъни, с които възнамеряват да си построят новите къщи в далечната земя на непознатия Казахстан. Пътували над 4000 километра, спирали, разоравали земята, сеели жито, чакали го да узрее, прибирали реколтата и отново потегляли на юг. Когато пристигнали в Казахстан, видели, че освен камъни, няма нищо друго.

Къщите им били землянки - по няколко стаи на около три метра под земята, подредени верижно - едната за живеене, след нея плевнята, после кладенецът, а накрая нужникът. През зимата, когато паднел сняг, дебел 3-4 метра, хората не излизали в продължение на няколко месеца. Напролет преброявали оцелелите. Те научили номадите, обитаващи онези земи, да отглеждат жито и зеленчуци. Затова там има паметник от черен мрамор. Той наподобява колът, който идващите тук забивали, за да обозначат новата си земя, и едно рало - символ на земеделието, което българите донесли.

Баща ми през целия си живот говореше само на български, спомня си Игор. Майка му била рускиня, както и съпругата му, но уважавала езика и обичаите на мъжа си. Така от прадядото на Игор, който пръв се заселил в Бесарабия, и до днес се запазила българската фамилия - Ангелов, която носят и дъщерите му.

Игор живял и в Казахстан, в село, близо до бившата столица Алмати, но по-голямата част от живота му минала в Киргизстан. Той има висше образование, учител е по рисуване и музика. През най-добрите години бил избиран за Учител на годината. Жена му, която е рускиня, е хореограф и двамата възпитали и дъщерите си в любов към учението и изкуството. Игор е лидер на българите в Киргизстан, това е записано в Агенцията за чужденците. Там българската диаспора е от 600 човека. А до 2007 година в университета в Киргизстан се изучавал български език, проф. Зоя Борболова преподавала филология и история.

След разпада на Съветския съюз в Киргизстан нещата станаха страшни, признава учителят. Целият икономически и обществен живот се срина. 94 на сто от европейците напуснаха страната, останалите 6 процента не успявахме да оцелеем в една среда, която вече бе чужда за нас. За няколко години джамиите станаха повече от училищата. Аз продължавах да ходя на работа, но не получавах заплата, не можех да изхранвам семейството. Момичетата ми имаха нужда и от хляб, но и от среда. Така се принудих да стана каруцар, това продължи пет години, които за мен бяха много мъчителни - срамувах се, докъде съм пропаднал, след като съм бил Учител на годината. Нямахме с какво да си купим обувки. Тогава завърших психология, за да имам повече възможности в училище. Беше много тежък период - като излезеш извън къщи, се сблъскваш с корупция, беззакония, неграмотност, липса на елементарно възпитание. Търпяхме, чакахме, а накрая решихме да дойдем в България - родината на дедите ни, развълнувано споделя Игор Ангелов.

Избрали Карлово, защото искали там, където ще живеят, да е близо до планина, за да им напомня за Киргизстан. Дъщеря им Мария, която е хореограф, водела школа по танци към читалището. Сега завършва магистратура в Благоевградския университет. С годеника си живеят в София. По-малката, Наталия, се омъжила и вече имала две деца, семейството и се установило в Пирдоп.

Много ни хареса село Соколица, там отглеждам 20 каракачански кончета, яздя почти всеки ден до Балкана. Давам уроци по езда, помагам на мой приятел, който предлага конен туризъм в Стара планина над Калофер. А с жена ми имаме много приятели в целия регион. Възстановките са вторият ми живот. Освен това не пропускаме нито едно театрално представление в Карлово, казва той.

Сега се подготвя усилено за новата възстановка в Копривщица и за участие в международни състезания по конна езда в Турция, където се събират ездачи от Средна Азия.

Източник: marica.bg, Цветана Георгиева