Златю Кличев, директор на Държавно горско стопанство - Карлово

Инж. Златю Кличев е директор на Държавно горско стопанство - Карлово. Той е роден и живее в Дъбене. Завършил е Лесотехническия университет в София, специалност "Горско стопанство". Над 10 години е ръководил ДГС - Клисура. На 2 април по случай Седмицата на гората бе удостоен с приз „Лесовъд на годината" и получи плакет и грамоти за постиженията на ДГС - Карлово, което ръководи от три години.

- Г-н Кличев, обикновено свързваме Седмицата на гората със залесяване на нови горски площи. Тази година къде ще засаждате нови фиданки?

- В България гората се чества от 1925 година, тогава е бил Празник на залесяването. Във времето от един ден честването е станало една седмица. Тази година Седмицата на гората е под наслов „140 години история и традиции в грижата за бъдещето на гората" и „120 години от Централна горска служба". Традиция е всяка година всички лесовъди да честваме гората с цялото общество, да се приобщават децата към ценностите, свързани с опазването на природата и гората, да се организира различни прояви, в това число залесяване, беседи. Нашето стопанство вече проведохме мероприятия с две детски градини - в село Богдан и в Карлово с ДГ „Зорница". Показахме на малчуганите как се засаждат дръвчета. А като дейност на стопанството тази година пролет залесяваме тополи покрай реките.


Общо взето, голите площи, които са останали за залесяване, описани в Лесоустройствения план на Горското стопанство, са много малко. Във времето почти всичко е запълнено, остава вече грижата за гората, която се осъществяват основно с различните видове сечи.

С една сеч я провокираме да расте на височина, след това с друга сеч - дърветата да нарастват в диаметър. Така създаваме жизнено пространство за всяко дърво. И за по-кратко време постигаме добив на повече дървесина - и за гората е добре, и за обществото е добре.

- През пролетта и лятото на миналата година имаше два случая, които ангажираха обществото в опазването на гората. Единият беше в Сопот, когато част от гражданите застанаха срещу сечите, които извеждахте в боровата гора край Сопот. Другият бе, когато се запали боровата гора над Карлово и десетки доброволци се втурнаха да гасят. Как ще коментирате взаимоотношенията между обществото и гората в тези случаи?

- В Сопот направих предварително информация за предстоящите сечи, донякъде се случи, имаше хора, които дойдоха и чуха за какво става въпрос. С друга част разговарях на терен, когато започнахме работа. Някои от тях си мислеха, че ще влезем, за 20 дни ще отсечем дърветата и ще си заминем. Работата в боровата гора в Сопот продължава и сега. В Сопот имаме една хубава здрава гора, но която не дава поколение. С тази сеч ние даваме възможност за развитието на жизнени семена в шишарките, които да паднат и да покълнат естествено. Там се съчетават отгледна и санитарна сеч и в същото време се прокарва противопожарна просека. Дейностите са по Лесоустройствения план за изкуствените гори.

Хората, които протестираха в началото на сечта, промениха ли отношението си след разговори с вас?

Когато разговаряхме в гората и им показваха едно по едно нещата и логиката на лесовъда, те разбраха за какво става въпрос и променяха отношението. С някои от най-активните и сега се чуваме.

- А пожарът в Карлово през август 2018 г. не показа ли също, че хората милеят за гората и са готови да я пазят?

Има много ентусиасти, но истината е, че хората не са подготвени за такива сложни пожари в труднодостъпни местности. Но действително реакцията им показа, че те обичат гората и са готови да я пазят.

- Преди повече от 30 години бе създадена една от най-младите гори на територията на Карловското горско стопанство - Апостоловата. Гражданите на Карлово отдавна искат тя да стане по-цивилизовано място за разходка, без да губи същността си на гора. Там има една хубава скулптурна композиция, посветена на Васил Левски, обрасла в къпини. Хората искат да я виждат, около нея да има беседки, чешмички, пейки. Възможно ли е това?

- С кмета на Карлово г-н Кабаиванов имаме разговори Апостоловата гора да стане такова място. Даже си говорихме с главния архитект на общината там да бъде оформено велотрасе. В Карлово има една група момчета, които карат велосипеди. Пред скулптурната композиция има една полянка около два декара. Идеята е там по съществуващите пътеки да се оформи трасе за велосипеди с естествени препятствия. Всички гледаме в тази посока и съм убеден, че някой ден ще стане.

- Горското стопанство сече дървесина основно за огрев, това не е ли конфликт между хората и гората?

- Точно за това балансираме. За жалост, потреблението на дърва за огрев расте в нашата община, докато в другите общини пада. Ние продаваме годишно 35 хиляди кубика дърва за огрев. През последните две-три години това потребление нараства и защото махалата вече купува дърва за огрев, и то доста интензивно, което е добре, вместо хората, които я населяват, да ходят с брадвите в гората. Нямаме проблеми за задоволяване на местното население. Аз имам статистика колко дърва за огрев са нужни за всяко населено място. Част от дървесината продаваме на фирми, за да реализираме приходи и осигурим фонд за инвестиции.

- Кои са най-големите инвестиции, които ще реализирате?

Спечелихме проект за ремонт на един горски път при много голяма вътрешна конкуренция. Трасето е 21 километра - черен път, с дупки, коловози, компрометиран път. Ще положим трошено-каменна настилка,ще изградим, мостове. Фирмата изпълнител е избрана. Имаме договор за авторски и строителен надзор, имаме и първоначално плащане. Изграждането на този път ще даде възможност хората да отидат с леката кола до хижата, да се развива туризмът. Пътят се намира в каравеловския участък на ДГС - Карлово, това е най-големият в стопанството. Ремонтът на този път ще улесни достъпа до насажденията, превозът ще е по-безопасен, ще намалеят разходите за транспорт.

Източник: marica.bg