36-годишният Христо Николов отглежда близо 300 декара етерично-маслени растения в землището на Дъбене, има своя линия флорални води и чайове

Асоциацията на розопроизводителите, учредена преди броени дни в Карлово, настоява за обвързана субсидия, плащания по агроекология и подпомагане за зимни пръскания срещу болести, характерни само за маслодайната роза. Това би струвало на държавата около 7-8 милиона лева годишно. Ако успеем да

изкараме целия сектор на светло и се плащат всички данъци за розопроизводството, тази сума би могла да се възвръща обратно в хазната. Това твърди Христо Николов, който оглави Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Организацията бе учредена в Карлово и в нея веднага се включиха около 60 розопроизводители от цялата страна, чиито насаждения общо са над 3000 декара.

36-годишният пловдивчанин е един от големите земеделци в Розовата долина,

които отглеждат етеричномаслени култури. До преди пет години той развивал успешно строителен бизнес, запазил го дори в срива на ​бранша преди няколко години. Заедно със съдружника си Христо Христов издържат пловдивския ФК "Марица".

Сега отново има пик на строителството, но аз вече не се занимавам с това. Този бизнес ми донесе достатъчно свободни средства, а аз реших да инвестирам в закупуването на земя, разказва пред „Марица“ Николов. Първоначалната идея, на която той и съдружниците му се спрели, била да купят земя, която да дават под аренда. Изплащането на инвестицията обаче щеше да отнеме 30-40 години, споделя предприемачът. Тогава решил да се захване със земеделие, купил дяловете от ортаците ​си и продължил да купува земя в землището на Дъбене. През 2015 година ​се регистрирал като земедел​ец, а

през 2016-а направил първите насаждения от рози - 60 дка и 40 дка лавандула.

Сега розите са 120 дка, а лавандулата ​- 140 дка. На част от площите отглежда люцерна за животновъдни стопанства. Емоционално съм много обвързан с това място, ​признава Христо Николов. Като дете съм прекарал много време сред гюла, тук са минали детските ми години - разходките по полето, ходенето на лов с дядо ми. От детството си помня големите масиви от маслодайна роза и лавандула. През последните години това беше поизчезнало. Имаше времена, през които в землището на Дъбене можеше да се разхождаш дълго и да не срещнеш насаждения от рози или лавандула. Сега те са на всяка крачка, а това те връща в миналото от преди 30 години, върти лентата назад Николов.


В началото нямал ясна представа с какво се захваща. Започна​л да прав​и нещо, което на хартия изглежда​ло много доходоносно и без да отнема много време и ресурси. Като се сблъскал с реалността, бързо му се наложило да вл​ез​е в час и си дал сметка, че земеделие без наука и технологии в днешно време няма как да се случи. ​Така през 2017-а с много бързи темпове започна​л да купува техника, записал се да учи и агрономство.

Намирането на качествени агрономи, които да познават културите и да работят с желание, се оказа много трудна работа. Затова реших, че по-бързо ще мога аз да стана агроном, отколкото да намирам някого, да го обуча, да инвестирам в него време и средства и да разчитам след това да остане и да ми върши работа, разказва Христо Николов.

Христо Николов има две икономически образования - завършил е маркетинг в ПУ „Паисий Хилендарски“ и международен маркетинг във Варненския свободен университет. Третата му магистратура ​ще е по растителна защита. От тази година

Христо Николов има своя линия за флорални води

- серията е от роза, от лайка и от лавандула. Произвежда и суха дрога за чай от рози, лайка и лавандула. Макар да има свое производство на продукти от етеричномаслените растения, които отглежда, засега Христо Николов не смята, че затварянето на цикъла е задължително. Розопроизводството като земеделска дейност и добиването на суровината за розово масло е една част от бизнеса, преработката е другата част, реализацията е трета част. Нямам нищо против всички тези процеси да работят самостоятелно за обща кауза, твърди Николов. Затварянето на цикъла само ще удължи оборота на парите. Ако имаш добър партньор, който да плаща добра цена за суровината и да я плаща навреме, по-добре да се занимаваш само със земеделие и да имаш свободни 3-4 месеца, в които да се наслаждаваш на живота. Защото в активния сезон определено времето не стига. Понякога прекарваш часове на полето и чакаш подходящия момент, в които да напръскаш, или стоиш на stand by и чакаш подходяща влажност, да направиш подходяща почвообработка, казва Христо Николов.

Стипендия за царицата на розите

Тази година Христо Николов бе член на журито за Празник​а на розите в Карлово. Според него той може да се превърне във форум за обмяна на опит и представяне на най-добрите постижения в розопроизводство. Беше и член на журито, което избра Царицата на розите. А неговата компания даде най-хубавата награда на Царицата на розите - стипендия за обучение в университет. През 20-те и 30-те години на миналия век розопроизводителите от Карловско, които по онова време отглеждали около 30-40 хиляди декара роза дамасцена в Карловската розова долина, избирали за Цар на розите този от тях, който имал най-добри добиви през годината. Искам да има много царе на розите, казва Христо Николов. Всеки един от розопроизводителите, който влага сърце и душа в тази работа и остава огромен брой часове на полето, заслужава да е Цар на розите. Да работиш на открито, е много голямо предизвикателство, в което влагаш много умения, много знания, много труд, и в крайна сметка, ако природата не е с теб, може да не постигнеш никакви резултати, смята Николов.

www.marica.bg, Цветана Георгиева