Карлово си припомни живота и делото на даскал Ботьо Петков и почете паметта му по случай 150 години от неговата кончина. В родната му къща в Карлово се събраха десетки граждани, те положиха цветя на паметната плоча, а преди това в Историческия музей бе представен живота на видния учител. По-късно следобед Атанаска Петкова-Нанева, историк и писател, представи монографията си посветена на видния възрожденец.

Събитието бе

организирано от община Карлово и Историческия музей в Карлово. Ботьо Петков е роден в Карлово през 1815 г., в семейството на Петко Тачев и Ана Нектариева. Баща му се занимава с кръчмарство и гайтанджийство. Майка му е от известния род Нектариеви, от който са също Кирил Нектариев и Мария Нектариева (баба на Христо и Евлоги Георгиеви). От брака се раждат, освен Ботьо, и 3 момичета – Печовица, Харитина и Лала.

Започнал книжовната си дейност още през 40-те години на миналия век, Ботьо Петков скоро се нарежда между най-видните книжовници на епохата и остава такъв до смъртта си, получавайки признание приживе, припомни Атанаска Нанева. Освен това той е педагог и преводач. Калоферци водили гостите си в училището в града, за да ги запознаят с главния учител даскал Ботьо. Ораторската му дарба и красноречие, подплатени със знания, били толкова впечатляващи, че всички с със затаен дъх следили всяка негова дума. Калоферци не откъсвали очи от високата му фигура и го слушали с трепет и вълнение, било то пред амвона в църквата, където мощния му глас кънтял, под липата на училищния двор, където водосветът започвал с неговата реч, или в големия салон на училището, където пред поруменелите от вълнение ученици и техните родители, даскал Ботьо проповядвал ползата от учението. Геният на Христо Ботев не е случаен, той идва от неговия баща Ботьо Петков, обобщи изследователката на Ботевия род Атанаска Нанева.


За синовете на Ботьо Петков – Стефан Ботев, който е бил директор на пловдивската библиотека, и за ген. Кирил Ботев, припомни военният историк доц. Петър Ненков.

До края на живота си Ботьо Петков остава в Калофер, където развива учителското си дело. На 29 август 1869 г., след продължително боледуване, Ботьо Петков умира от туберкулоза.

Родната къща на даскал Ботьо Петков в Карлово е музей, скромна експозиция разказва живота му.