Ръцете на грънчаря свързват трите елемента - земя, вода и огън.

Земята, защото извличаме глината от нея. Вода, защото без нея не можем да изваем формата. И огънят, защото с него каляваме предмета, съда, който сме изваяли. Това твърди младата грънчарка от Подбалкана Петя Стоянова. Тя е на 32 и не само моделира вечните глинени форми на съдове от праисторията, но и демонстрира уменията си пред туристи и гости на Карлово в Бухаловия хан - къщата на занаятите. А в къщата им Сопот има свое ателие.


Искрата на грънчарството е в мен, в моя стремеж да създам формата. В желанието ми пръстите ми бъдат изцапани с глина, а от дланите ми да се роди един съд или една картина, споделя Петя. Но освен това грънчарството е в нейните гени и на нея в рода се паднало да го пренесе към следващите поколения.


Да видят истинско грънчарско колело и раждането на съдовете при Петя в Бухаловия хан, всеки ден идват туристи. Това ме прави щастлива, защото мога да споделя уменията си, казва тя. Много от тях пробват да завъртят колелото и да източат форма с дланите и пръстите си. До колелото се редят и баби и дядовци, и малки деца. Но да станеш грънчар се иска труд и търпение, обяснява тя.


У дома в Сопот тя има свое ателие, устроила го е в една самостоятелна стая на къщата. Все още няма грънчарско колело, но има пещ и работи почти всеки ден. Прави градени съдове, градени сувенири. Точи кора като за пита и от нея създава формата. Най-често прави картини с цветя или декоративни форми. Преди да положи глазурата, тези пана приличат на дърворезба и това напомня отново за един занаятите на нейните дядовци.


В грънчарството е важна и декорацията, обяснява Петя. Затова тя внимателно избира цветовете на глазурата и от този избор зависи какво настроение ще излъчва нейният сувенир. В древността с грънчарското колело работили мъжете, занаятът бил изцяло мъжки. По-приятната и тънка част - украсата, била отредена на жената, припомня грънчарката. Тези жени наричали шарачки. Самата Петя умее и да източва форми, и да ги шари. Любимата и шарка е троянската, но когато прави своите пана с цветя, избира други техники.

Потомка на занаятчии! И братята на баба й въртели колелото

Баба ми, майката на баща ми, е имала петима братя и една сестра ​- били общо седем деца, разказва младата ваятелка на глина. И петимата братя били грънчари, а някои от тях и дърворезбари. Родът е от Столетово, а тези два занаята давали поминъка на селото. По-късно до средата на 80-те години имало и грънчарска фабрика и дядовците ми работили там. Когато фабриката била затворена, те, както и други столетовци, се преместили в Троян ​- там и до днес е центърът на грънчарството, спомня си младата жена.



В рода не останали съдове и предмети, изработени от дедите, а само няколко черно-бели снимки, на които братята на баба са в своите ателиета или в грънчарската фабрика. Но пък и баба, и баща често говорили за глината, за грънчарското колело. Когато Петя била дете, баща често сядал до нея, разказвал интересни истории от своето детство и ги рисувал. Петя хванала молива от малка, а докато учила в основното училище в Сопот, била в паралелка с профил рисуване. Преподавала художничката Пенка Николова, в чиято школа „Карловски арт колорит“ се обучават малките художници от Подбалкана. Съвсем естествено Петя продължила да учи в Средното художествено училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в Троян, специалност грънчарство. После учила психология и педагогика в Софийския университет, но останала трайно свързана със занаята на дедите си.

Макар и само на 32 години, Петя смята, че има наследник в грънчарството.

Дъщеря е още едва на четири години и играе с глината като с пласт​илин. Но синът <210> Венелин, който е на шест години, вече моделира  и има цяла колекция от сувенири, декорирани от самия него и изпечени в пещта в ателието на майка си. А често, когато тя  е на работа, сяда на грънчарското колело и източва малки амфори и чаши.

marica.bg, Цветана Георгиева