В деня на народните будители Историческият музей в Карлово представя восъчна фигура на първия председател на първия Градски съвет на Карлово след Освобождението Васил Караиванов. Фигурата е създадена по оригинална снимка, когато Васил Караиванов е бил в млада възраст.

Автор на восъчната фигура е Димитър Бакърджиев, който създава галерия от восъчни фигури на възрожденци от Подбалкана. В нея са Вазовите герои от бръснарницата на хаджи Ахил по едноименната повест и младият Иван Вазов в дюкяна на баща си чорбаджи Минчо, експонирани в къща-музей „Иван Вазов“ в Сопот. Неотдавна скулпторът направи восъчна фигура на Васил Левски като учител във Войнягово, тя се намира в старото училище в селото - най-интересните обекти, свързани с Апостола. Там посетилите обичат да се снимат с нея. Част от галерията на восъчни фигури на Димитър Бакърджиев са няколко карловските царици на розата.

Отдавна обмислях восъчната фигура на първия карловски градоначалник след Освобождението, той е забележителна личност, която исках да изобразя, сподели Димитър Бакърджиев. Пълно съдействие му оказал Стефан Караиванов, потомък на първия председател на градския съвет в Карлово, който живее в Карлово и държи жива паметта за забележителните си предци.

Главата на Васил Караиванов е скулптирана по няколко снимки от личния архив на Стефан Караиванов, но водещата за автора е била снимката на героя му от младите му години. Бакърджиев е запазил позата на своя герой каквато е на снимката. Костюмът и обувките са от старите раклите на карловци. Ръцете на Васил Караиванов са точен отпечатък на ръцете на неговия праправнук Стефан Караиванов, уточни авторът.

Васил Караиванов е сред най-забележителни карловци от Възраждането и първите десетилетия след Освобождението, оставил ярка диря в развитието на града. Той е първи братовчед на Левски и ковчежник на Карловския революционен комитет от 1869 г., който често заседавал в наследствения му Караиванов хан. Васил Караиванов дава подслон на Тодор Каблешков, Георги Бенковски и на боледуващия Панайот Волов. След предателство през 1867 г. Васил Караиванов е арестуван от турците, малтретиран е и е хвърлен за седем месеца в Търновския затвор. След обесването на Левски той е член на Карловския комитет по подготовката на Априлското въстание. Преживява и карловското клане през 1877 година, останало в паметта на Подбалкана като Страшното. След Освобождението е избран за председател на градския съвет в родния град. За заслугите му към България княз Фердинанд го награждава с орден. Васил Караиванов записва спомените си за своя именит братовчед и става първия биограф на Васил Левски. През 1895 г. заедно със Стоян Заимов прогласява 6 юли 1837 за рождена дата на Апостола. Умира на 8 януари 1933 в Карлово.

Восъчната фигура на Васил Караиванов е в една от залите на Историческия музей в Карлово.