По случай 147 години от гибелта на Апостола Средно училище „Васил Левски“ – Карлово ще представи спектакъла „По дирите на сребърниците“. Представлението е на 18 февруари от 19.00 часа в големия салон на читалището. Автор е Иван Шаламанов, учител по литература. Темата е за предателството и ролята на парите в него. Освен Васил Левски героите в представлението са четирима близки

сподвижници на Апостола - поп Кръстьо, Анастас Попхинов, Иван Фурнаджиев - даскал от Тетевен, който обрисува пред турската полиция словесно портрета на Васил Левски, Димитър Общи.

Подготовката на спектакъл за Апостола от ученици и учители от СУ „Васил Левски“ по случай 18 февруари отдавна е традиция. Началото слага преди 28 години учителката по литература Мариана Манчева, вече дългогодишен директор на училището. Неизменен режисьор на представленията е Иван Стефанов, режисьор на карловския театър „Елена Снежина“.

Участието на момчетата и момичетата в спектаклите, посветени на Левски слага отпечатък в тяхното отношение към нещата – освен че научават и разбират по-добре живота и делото на Левски, прави ги по- отговорни, смята Мариана Манчева. Беше преди няколко години, сценарият беше написан, колегите определиха учениците, които ще играят в представлението и за ролята на Васил Левски посочиха младеж, който не беше от добрите ученици – не учеше, имаше много отсъствия. Възпротивих се – не можехме да поверим такава отговорност на момче, на което не може да се има доверие, че ще си научи репликите, че ще бъде постоянен в репетициите, които продължават малко повече от три месеца. Колегите обаче настояваха – момчето имаше физическа прилика с Левски и те искаха да опитаме. Приех. А това момче се преобрази – то не пропусна нито една репетиция, научи текста си и го изпълняваше прекрасно. Бях сред публиката на 18 февруари заедно с над 700 зрители, които аплодирахме всички участници и най-много него. Когато отидох да го поздравя той беше разстроен – объркал словореда в едно изречение, нещо, което беше без никакво значение за спектакъла. Момчето обаче се зарече, че ще докаже, че е добър ученик и от тук насетне той нямаше отсъствия и се учеше добре, разказа Мариана Манчева.

За една година имах възможност два пъти да се докосна до живота и делото на Левски и това ме направи по-близка с него, разказва Цвета Шаламанова от 11-ти клас. През лятото на 2019-та участвах за първи път в Националния туристически поход „По стъпките на Апостола“. Водач ни беше г-н Васил Чардаклиев, близък родственик на Левски от Карлово – той ни водеше и ни разказваше и известни неща, и семейни истории, свързани с Левски. Една нощ пренощувахме в хижа „Мандрата“ – място, което по онова време е било овчарска колиба, в която Апостола пренощувал, когато минавал Балкана при обиколките си из България. Усещането за близост бе много силно, споделя Цвета. В спектакъла тази година за втори път се доближавам толкова до Левски – струва си да знаеш повече за него, смята тя.

Тази година в сценария учителя по литература Иван Шаламанов разплита причината за предателството на Левски. Събира текста от произведенията на най-известните художествени произведения за Левски – „Великденско вино“, „Тайната вечеря на Дякона Левски“, „Апостолът на свободата“ на Мерсия Макдермот и „Левски“ на Яна Язова, от биографията на В. Левски от Захари Стоянов.

Да въведе 16-17-годишните младежи в темата „Левски“ се пада на режисьора Иван Стефанов. Негова е и последната дума върху сценария, той „представя“ Апостола, сподвижниците и съмишлениците му, съдниците и предателите му пред тийнейджърите - кои са и какви отношения имат с Левски Димитър Общи, Анастас Попхинов, поп Кръстьо, Иван Фурнаджиев, Анастас Попхинов. Започнахме репетициите в края на октомври, припомня Яна Цветкова, едно от момичетата, които играят в т.нар. Женски хор. Първоначално изучавахме героите, епохата, после учихме репликите, докато сглобим целия спектакъл, разказва тя.

На мен се падна ролята да обрисувам Левски пред тези, които го дирят, това е ролята на даскала от Тетевен Иван Фурнаджиев, споделя Ненко Ковачев от 11-ти клас. Ще помня дълго голяма част от репликите си, но тази, която ще помня завинаги е описанието на Левски: „От Карлово е. Променя всяка седмица името си. А дрехите по начесто. Със среден ръст е , светли мустаци. Червендалесто лице. И като приказва един преден зъб се показва малко навън и повдига устната му. А очите му – те са големи и пъстри.“ Да, определено този текст ще запомня завинаги, убеден е Ненко. Не съм си избирал ролята, избраха ми я . Китарист съм в рок група Дъст.

Алекзандър Илиев от 12-ти клас пораснал в спектаклите за Левски и е уверен, че знае повече за Апостола. Играл съм селянин и заптие. Тази година ме избраха за ролята на поп Кръстьо. Ролята е много трудна, текстът изисква да познаваш доста добре събитията и героите от онова време. Има един монолог на поп Кръстьо, който е обръщение към Бог да му подскаже да как да постъпи – дали да запази стадото, на което той е пастир, тоест цял Ловеч, или да предаде един човек, от който се възхищава. „Какъв беше този човек, Боже, ангел ли бе, дявол ли? Не го чух веднъж да ни попържа, мръсна дума да рече. Като мъж да отвори приказка за жена. Дарил го господ с всичко – и снага му дал. На кон се качи, уж кон като кон, пък вземе да стъпи едно гиздаво. Скъсана аба, каквото облече – все му прилича . Аба – никаква - на други като парцал седи, а той я облече и дрипата душа добива. Да дам ли в ръцете на властта неколцина, но да опазя цял Ловеч от пожара? Или само един – Левски, защото той е подпалвачът? И защо да потулвам човек, отнел невинен живот? Какво от това, че помислите му са чисти, щом ръцете му са оцапани с невинна кръв?“ Това е един от най-драматичните моменти, допълва Алегзандър. Поп Кръстьо е бил изправен пред много сложна дилема и това в този монолог е представено много силно, смята младежът.

Левски казва на Димитър Общи: „Ти си храбър мъж, защо издаде всичко? Клетва си давал?“ – цитира текста Александър Антонов от 10-ти клас, който играе ролята на Димитър Общи. Ето отговора на този въпрос според моя герой, казва младежът:

„Европа трябваше да разбере, нарочно издавах аз и другите карах да издават, издавахме и лъжехме отгоре, та да изглежда работата по-голяма, само тъй Европа ще се стресне и ще рече: брех, то там под Балкана имало народ!“ Тези думи на Общи най-много ме впечатлиха – разкриват го като смел, но авантюрист. И дори по-нататък в текста обяснява: „Може да съм прост, но познавам народа си добре, защото и народът е прост като мене. Ти учените ги виж – седят си из букурещките кръчми, пият и ти дават акъл как да правиш революция. Мене слушай хубаво и запомни – тоз народ, за да тръгне – трябва да го излъжеш, ама така сладко да го излъжеш, че сам да си повярва. Ако не го излъжеш тоз народ – да не е луд сам да се вдигне“. Питам се, дали е разбирал какво прави – уж не е предател, но от неговите действия и думи се разплита мрежата на революционните комитети и властта стига до Апостола, обобщава Александър.

Текстът е структуриран така, че Левски води диалози със своите сподвижници, в които се сблъскват въпроси и отговори за свободата, клетвата за вярност, човечността, обяснява режисьорът Иван Стефанов.

За втори път ролята на Левски е поверена на 12-токласника Иван Лазаров. Има силни думи, но за мен финалните ми реплики най-добре изразяват ситуацията, в която се намира Левски и силата на възгледите и чистота на душата му. „Свободата е семе, вкоренено в камък безчувствен, за да го превърне в почва, която диша и ражда. Свободата е собствена радост за оногова, който е достоен да я открие. Близо е времето вече. Българинът не ще бъде роб, а свободен.“ Това са всъщност завършващите думи на Левски в спектакъла и носят силата на характера на Левски, смята Иван.