Наташа Ангелова, която мнозина от Подбалкана познават като ездачка от патриотични възстановки и смела победителка  в кушиите по Тодоровден, влезе в кадри от филма за Христо Ботев на режисьора Максим Генчев.

Наташа и баща й Игор, от когото тя е

възприела любовта към конете и страстта към язденето, заедно участват в сцени, в които играят черкези, преследващи Ботевата чета. Това е първото участие на двамата ездачи в игрален филм, но не е първото им превъплъщение в герои от Руско-турската освободителна война. Игор беше генерал Павел Карцов в Сопот и в Пирдоп, а Наташа смел войник от неговия отряд, който освобождава Стремската долина.

За сцената от филма за Христо Ботев двамата трябвало да бъдат подходящо  дегизирани, за да приличат на истински черкези. Затова Татяна, майката на Наташа, ушила костюмите. За Наташа промените във външния  вид били по-значителни - тя трябвало да играе млад черкезин. Затова дългата й руса коса била прибрана под шапка, гримът изтрит  и понеже това се оказало недостатъчно красивото й и нежно лице да заприлича на момчешко, операторите предложили да бъде закрито с кърпа. Така само сините й очи святкали като мълнии, докато настъпвала  напред с коня в преследване на четниците.

Наташа и баща й Игор се включват в почти всички патриотични прояви в Подбалкана, в които има ездачи. Семейството има български корени, предците на Игор са бесарабски българи. Преди близо две столетия то се преселило в Киргизстан. Многобройната фамилия потеглила от бесарабските земи в Украйна през волжките степи с волски коли към Централна Азия, натоварени с цялата покъщнина. Но също така  возели и камъни, с които да си построят къщите в Киргизстан, за където се били упътили, разказа преди време Игор Ангелов. Пътували две-три години. По пътя спирали, засявали пшеница, пожънвали реколтата, изкарвали зимата, а рано напролет натоварвали отново волските коли с покъщниата и с камъните и продължавали за Киргизстан. Когато пристигнали, се оказало, че там няма нищо повече от камъни.

Семейството на Игор също се местило няколко пъти - от Киргизстан в Казахстан, после обратно. Така сестрата на Наташа - Мария, се родила  в Киргизстан, а Наташа в Казахстан. България е третата държава, в която семейството живее. Избрала я майката на Наташа. Тя припомнила  на съпруга си, че има български корени и че може би в България ще се чувстват добре.


Дошли тук преди 15-ина години. Понеже са неразривно свързани с планината и с конете, семейството се установило в Соколица -  само на няколко километра от Балкана. Там отглеждат коне,  а Наташа с удоволствие показва на всеки любопитен как се язди. Особено внимателна е към децата, на които иска да разкрие връзката между коня  и човека, да им вдъхва любов към тези силни и благородни животни. Така покрай конюшнята и стопанството създали конния двор, на който Наташа дала името „Странник“. То подхожда на ездача, смята тя.


Наташа  и баща й попаднали съвсем случайно във филма за Христо Ботев. Преди около година красивата ездачка видяла във Фейсбук обява, че за снимките, които ще се правят в Калофер и региона, се търсят статисти за масовките.  Наташа се свързала с екипа, а оттам й отговорили, че когато дойде времето, ще ги извикат. Неотдавна ги поканили за снимките, а в средата на тази седмица били заснети кадрите с черкезите.


За Наташа снимките във филма за Христо Ботев също се оказали интересно приключение. Трябвало да се правят много дубли от различни ракурси. Затова конете, с които щели да се снимат, трябвало хем да бъдат енергични, силни и буйни, хем да се подчиняват на командите на ездача, за да се получат нужните кадри, които режисьорът и операторът искат. "В нашата конюшня има различни коне и ние избрахме най-подходящите. Екипът, който прави филма, ни похвали за участието", разказва Наташа.

Снимките  бяха в местността Паниците, в Калоферския Балкан, близо до Тунджа, която там все още е малка рекичка. "Докато чакахме реда за нашите снимки, открих позната поляна. Там миналото лято с баща ми участвахме в един празник, организиран от сдружение „Калиферови хайдути“. Ние представяхме традициите и ездата в Киргизстан с няколко конни игри", разказва ездачката.


Наташа има невероятни истории с коне и в родната Маевка в Киргизстан, където още като дете възрастни мъже и предсказали, че ще стане страхотна ездачка. Сега в България по време на конните надбягвания по Тодоровден тя смайва публиката с невероятно смелата си езда. Познават я и фермерите, които отглеждат селскостопански животни в Стара планина. Често с баща й прекарват животни в Балкана от едно място на друго. И когато минават покрай дълбоки пропасти,  се налага да поема риск с конете. А неотдавна специално да снимат Наташа по време на езда в Карловския балкан дойде екип на  „National geographic“. Така красивата ездачка от Подбалкана  влезе в световноизвестното списание.



Конете са нашата връзка с Киргизстан, но е много сложно да предадем традициите, обичаите, начина на живот по-нататък. А много ми се иска някой да го продължи, обяснява ездачката. Затова решили с баща й да изпредат още една нишка към родния край. Те имат намерение да правят кумис - традиционната напитка за хората от Централна Азия, която се приготвя от кобилешко мляко, заквасено със специална закваска.

Тя мечтае един ден да заведе децата си в Киргизстан и да им покаже къде е родена. Но и това засега е само една мечта - децата трябва да пораснат още малко, защото пътят само от Турция до Киргизстан е около шест часа със самолет.

Източник: marica.bg, Цветана Георгиева