Пенка Минчева организира артсъбития по света, на моста Риалто се запознава с Франко заради огромен плъх


Художничка от Карлово организира артфестивал в Подбалкана. Пенка Минчева събра на стадиона в Дъбене миналия уикенд художници, скулптори, музиканти, експериментатори. А също и

десетки деца, с които да работят в мобилните работилници.  Това е първото подобно артистично събитие в Подбалкана, но поредното в дългия списък с изяви на Пенка Минчева, които тя организира у нас и в Европа.



Тя е родена в Карлово, но бабите и дядовците й са от Дъбене - селото в сърцето на Стремската долина, известно с праисторическото злато и най-вкусното зеле. От няколко години Пенка се установила за постоянно в наследствената къща в Дъбене.

Завършила е художественото училище по керамика в Троян, а след това Художествената академия  в София, специалност керамика при професор Красимир Чидров.



Веднага след дипломирането ми аз се гмурнах във фестивала „Процес-Пространство“, чието традиционно място е Балчик. Основател и организатор беше вече покойният изкуствовед Димитър Грозданов, разказва Пенка. Оттогава досега без спиране, въпреки пътуванията й в чужбина, е сред организаторите на този фестивал.

На два пъти фестът за съвременно изкуство събирал художници и скулптори в Пловдив, спомня си художничката. Първия път бяхме в Стария град, втория - срещу галерия „Резонанс“. Можехме да използваме Мексиканската къща. В групата имаше и двама колеги от Мексико, бяха много изненадани и очаровани, че в България има музей на мексиканското изкуство.  В дворовете на къщите в Стария град бяхме разпънали импровизирани ателиета. И там  рисувахме. Качвахме се горе на Небеттепе, там танцувахме  кумбия - красив мексикански танц.

Художничка от Карлово спечели венецианците с

За Пенка Минчева „Процес-Пространство“ е невероятно начало, което се оказва съдбовно в живота й. Фестивалът я свърза непрекъснато с нови хора, отваря и нови пътувания из Европа, провокира я сама да организира артистични събития.

В Швеция отидох благодарение на един гост - Петер Вестман, бивш участник във фестивала в Балчик, разказва тя.  Там се занимавах със скулптура. С Петер Вестман кандидатствахме по различни проекти за участие в конкурси, изложби из Европа. През 2013-а  на един конкурс във Венеция - „Арте лагуна“ одобриха  мой проект -  една инсталация, която се казва „Тайната вечеря“ -  дълга маса и над нея наредени по фреската на Леонардо да Винчи неонови ореоли спрямо позициите, които заемат светците. Там се запознах с един колега - Константин Златев от Русе, с когото после се връщахме отново във Венеция.

Художничка от Карлово спечели венецианците с

При едно от тези пътувания за друго артистично събитие влизаме във Венеция с Константин и по едно време чувам „Чао, Пенка“. И той се изненада. А това беше италианец, с когото се запознах по много интересен начин. Бях във  Венеция да разгледам Биеналето. Бях решила, след като затворят галериите и музеите, че ще се возя на лодка по каналите. Гледах на моста Риалто един концерт, седнала на стълбите с биричка в ръка, когато се появи един огромен плъх. "Вижте!", извиках неволно на човека до мен. Така се запознахме. Казах му,  че съм художничка от България. Споделих, че съм разгледала музея „Академия“ - много богата колекция на икони, картини с венециански пейзажи. Исках да си купя каталога, но се оказа много скъп. Той каза: „Ела с мен“. Минахме едно мостче, той отключи една врата, покани ме да вляза и след малко ми подари въпросния каталог. Този човек се казваше Франко, работел в печатница, където печатали подобни каталози. После го почерпих с вино, говорихме цяла вечер. След това се качихме на лодката за Джудека, острова, на който той живее, а аз пък бях там на хостел.


Художничка от Карлово спечели венецианците с

Сега, когато отида до Венеция, винаги му се обаждам. Отсядаме в някоя от местните кръчми и си говорим. Имам доста познати в този град, затова онова „Чао, Пенка“ за мен си беше нещо обичайно, разказва художничката.

Тя пътува много - няколко години в Германия, участия в артсъбития и изложби във Финландия, Англия, Франция, в Испания на Майора и в Толедо, в Хърватия, където работи често и е правила няколко самостоятелни изложби.



Пътувам сама, не ме е страх. Винаги има с кого да споделям моите емоции и впечатления - това са  хората, с които се запознавам. Тези пътувания ме срещат с колеги, при всяка такава среща се раждат нови идеи, това е смисълът на този тип събития, казва художничката.



През ноември ще ходи отново във Франция, в Кюж ле Па, едно малко селце до Марсилия.

Организиторките там преди четири години бяха само дами, а много местни жители им бяха услужили с караваните си, за да може да се създаде атмосфера и да има къде да посрещнат гости от Австралия, Чили. Когато артсъбитието свърши,  хората, предоставили караваните, казаха, че ги подаряват.



Моите френски колежки ме питаха искам ли каравана. И аз, без да се замисля, казах: „Да“. Но условието беше да я използвам за артистични събития и, естествено, си го изпълних.

Аз два-три пъти участвах с тази каравана във фестивала „Процес-Пространство“ в Балчик. Един път беше офис, друг път беше бар. Защото нямаше възможност да ползваме ателиетата на СБХ, трябваше вечер да се събираме някъде.  Бяхме я спрели зад хотела. Вечер, когато ресторантът не работеше, бар „Ангел“ отваряше - кръстихме го на баща ми, защото той го беше заредил. Сега караваната е в Гърция, но скоро ще си я докарам отново в България.



"Печатала съм букви върху тялото си"

Аз рисувам в една техника, която не е много популярна, но колегите ме разпознават - печати с думи, които имат отношение към образа. И на графичен принцип, чрез наслагване на различен интензитет на мастилото, изграждам светлосянката - пейзаж, портрет, натюрморт. Печатала съм върху глина, върху камък, мрамор, върху тялото си във вид на пърформанс, върху текстил. Още не съм я преживяла тази техника. А керамиката съм си я оставила за старини, като се напътувам, ще си направя една база и ще работя керамика, смята художничката.

Източник: "Марица", Цветана Георгиева