Тракийският селищен център от VІ – V в. пр. Хр. край с. Васил Левски е открит през 1993 г. Проучването му започва през 2005 г.  Селищният център обхваща площ от около 35–40 декара, като в неговата североизточна периферия се намират останките от сграда вероятно най-ранната, откривана до сега в България, царска резиденция с

прилежащите към нея храмове и стопански постройки. Археологическият обект датира от VІ в.пр.Хр. и е единственият открит до сега тракийски град от този период в България.
Сградата е построена от големи каменни блокове и е покрита е с рисувани керемиди. Цялата царска резиденция с прилежащите постройки е укрепена с масивна крепостна стена, достигаща на места до 2 м.
На дълбочина 2,20 м под нивото на съвременния терен археолозите са открили основите на най-стария тракийски храм по нашите земи, датиращ от VІ – V в. пр. Хр.
Разкрит е каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м, който се е намирал в храмовата постройка.
Храмът е имал правоъгълна форма, изграден в основата от каменни квадри и дървена открита конструкция, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със значителни размери – 60 x 40 см. Тази строителна практика е използвана изключително рядко и се среща главно при сградите свързани с царската институция в древна Тракия. Според археолозите всички керемиди, както извитите, така и плоските са били покрити с златисто покритие. Находките открити в проучените сектори на селищния център се състоят от местна тракийска керамика, фрагменти от вносни гръцки чернофигурни съдове и амфори за внос на вино от о-в Тасос и о-в Самос, различни по форма глинени тежести за вретено и вертикален стан, накити, стъклени мъниста и други.
Според ръководителят на проучванията доц. д-р Костадин Кисьов селищният тракийски център край с. В. Левски най-вероятно е бил административно и политическо средище на някой от най-ранните царе на одриското царство в край на VІ – началото на V в. пр. Хр., в който са живели и пътуващи гръцки майстори, често наемани от тракийските царе за строителство на гробници или укрепителни съоръжения. В древногръцката литература са спомената имената на 10 селищни центрове прилежащи на различни тракийски царе, които все още са неизвестни. Археолозите считат че са попаднали на единия от най-ранните тракийски селищни центрове с царска резиденция и храмова постройка към него.
Според древногръцките историци одриския цар Ситалк, за първи път през 431 г. пр. Хр. осъществява официални контакти с Атина. Многобройните вносни стоки открити при разкопките край с. В. Левски обаче сочат, че много преди времето на Ситалк някои от одриските царе от вътрешността на древна Тракия са поддържали търговски и политически контакти с Атина и други древногръцки градове. Селището е било и значим търговски център през античността.
Тракийският селищен център при с. Васил Левски вече недвижима културна ценност от национално значение. Научен ръководител на проучванията е доц. д-р Костадин Кисьов -директор на РАИМ-Пловдив. През 2020 година, благодарение на отпуснатите средства от община Карлово, на площ от 15 дка са извършени теренни сондажи и геофизични проучвания на тракийския център от V в. пр. Хр. и на некропола от елинистичната епоха. Целта е обследване на сградата, открита през 2008 г., за да се направи  графична възстановка на постройката и да се кандидатства пред МК за консервация и реставрация на обекта. В заснемането  участва преподавателят в СУ арх.  Даниела Стоянова, която е сред най-добрите архитекти по антична архитектура. При архитектурното заснемане е открит  каменен акротерий от древната постройка, който заедно с другите два, намерени в предишни разкопки, свидетелства за по-ранна от смятаната досега  датировка т.е. за VІ в. пр. Хр. ИМ-Карлово ще участва в проучванията. Находките открити през тази година ще постъпят в музейния фонд. В момента двата музея подготвят изложба, която ще представя историята на обекта, по важните етапи от разкриването му, по -значимите находки и мястото му в поселищната система в древна Тракия. Целта на тазгодишните проучвания, финансирани от община Карлово е  да се уточнят по-точно границите на проучваното селище, плановата схема на откритите постройки,  както и да се направи по-точна датировка на обекта по намерените артефакти. Новият статут на обекта от национално значение дава възможност за кандидатстване по оперативни програми за социализацията му, изграждането на инфраструктура, музейно сбирка в селото и  превръщането на обекта в туристическа дестинация.

Източник: Исторически музей-Карлово