Всяка година на 6 май Войнягово събира местните жители и гости от целия регион. Селото празнува двоен празник -  и Гергьовден, и идването на  Васил Левски като учител в селото. Тази година се навършват 158 години от главяването на младия карловец за учител в селото.Традицията е от близо век, а кулминацията

на празника е неизменното Гергьовско хоро, което събира стотици хора от селото и региона.

Празникът започва с литургия в църквата „Свети Димитър“, водосвет в двора, където е и старото училище на Войнягово, в което Васил Левски е учил децата на четмо и писмо.

За учителстването на Апостола на свободата в селото и  връзката му с местните хора ще припомни в словото си кметът Тодор Танковски.



След това  самодейците от читалището на Войнягово ще залюлеят  Гергьовската люлка и ще завъртят пъстро хоро.


Гергьовден във Войнягово е сред най-посещаваните  празници в Карловско. Една от причините е , че на този ден през 1864 г. Васил Левски идва в селото, за да стане учител. И до днес местните жители разказват истории  и легенди, свързани с  Апостола на свободата.

Той остава във Войнягово две години,  но присъствието му слага отпечатък  и за следващите столетия. И децата, и възрастните заобичват синеокия младеж, а когато след години войняговци разбират, че техният първи даскал е увиснал на бесилката, черковната камбана в селото бие една седмица без да спре. Жените свалят цветните забрадки и слагат черни кърпи. Мъжете ходят разгърдени и мрачно тъпчат земята. От мъка и жал по Левски войняговци дори запускат и нивите си. Това разказват те в спомените си, пропамнят от националиня музей „Васил Левски“ . И до днес в народните носии на войняговки присъстват черните забрадки.



Затова всяка година на 6 май войняговци  се събират в двора пред училището, пеят песни и играят хора, вият венци и правят гергьовски люлки и си спомнят за онзи Гергьовден, когато Апостола за първи път идва в тяхното село.

училището, в което Апостола е бил учител има уредена малка музейна експлозия. Там са и две художествени произведения, посветени на него. Едното  е единственият портрет на Васил Левски като учител на художника Дечко Тодоров, другото е восъчна фигура, която представя Левски като учител. Творбата е на художника Димитър Бакърджиев.