Вече 87 години бащиното огнище на народния поет посреща хилядите, дошли да се поклонят пред вечното му творчество. Датата 6 юни 1935 година е паметна не само за Сопот, но и за цяла България. След дълги години на руини и пепелища опожарената къща на рода Вазови е въздигната отново, за да се превърне в един от най-ярките символи на българщината. Ден на ликуване, ден на възторг пред този достоен български род и неговия най-виден представител – българският поет, писател, драматург и народен будител Иван Вазов. Това разказва Борислава Петрова, директор на къща-музей "Иван Вазов" в Сопот.

На 6 юни 1935 г. къщата музей „Иван Вазов” е осветена и тържествено открита.  Присъстват гости от цялата страна. За грандиозността на тържеството, продиктувана от народната любов и преклонение пред Патриарха, красноречиво говори описанието му във вестник „Утро” от 9 юни 1935 г.: „На площада пред къщата музей на Иван Вазов са струпани множество хора. Разпръснати са навсякъде току-що обрани рози, които издават лек парфюм в свежата и хубава утрин. Войниците са строени. Учениците също.

Малките деца носят множество рози със себе си. В Сопот са Министърът на просветата ген. Радев, директора на областта Г. Иванов, близките на поета, писатели, представители на организации и др. От  с. Баня пристига Н.В. Царят. Посрещнат е от официалните лица, а кметът го приветства. Слово произнасят  Н.В. цар Борис III и проф. Михаил Арнаудов. След речта си Н.В. Царят реже лентата и обявява къщата музей „Иван Вазов” за открита. Две момиченца при входа й го обсипват с рози, след което царят разглежда родния дом на поета.”

Днес Къща музей „Иван Вазов“ – гр. Сопот е сред най-уважаваните и представителни институции в страната. С дух и сърце, екипът на музея се старае всеки посетител да бъде очарован и впечатлен. Гости на музея са посланици, чужденци от близки и далечни страни, емигранти, които завръщайки се за малко в родината се връщат към корените си, но най-многобройни са децата и семействата от всяко кътче на Родината. Всички те си тръгват от града на Вазов с респект към миналото и с надежда, че българският дух ще пребъде във вековете, интегрирал се със световното културно многообразие, но и запазил своята идентичност, обобщава Борислава Петрова.

Музеят в Сопот продължава да бъде духовния стожер на българското във всичките му измерения. Времето сякаш е спряло, за да ни върне назад в годините, когато тук са живели семейство Вазови. Течащата вода във вадата продължава да ни омайва с ромона си, по калдъръма още отекват стъпките на Иван Вазов, неговите родители, братя и сестри. Припомнете си „Аз съм българче“ и пристъпете през прага…