Пловдивският апелативен съд промени мярката за неотклонение на Л. П. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като същата ще се контролира от РУ на МВР гр. Х., както и чрез средства за електронно наблюдение.

Срещу Л. П. е повдигнато обвинение за това, че на 11.09.2020 г. в с. Бегово, област Пловдив, умишлено е умъртвил другиго – К. К., жената, с която е живял на съпружески начала, като убийството е извършено в условията на домашно насилие и с користна цел – престъпление по чл. 116 ал.1 т.6а и т.7 вр. чл. 115 от НК. Делото е било в съдебната му фаза, от където е било върнато на Окръжна прокуратура заради допуснати сериозни пропуски и процесуални нарушения в хода на проведеното разследване.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Депозираната от името на Любомир П. жалба, като подадена в срок, от процесуално легитимирана страна – надлежно упълномощен от обвиняемия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално допустима, а по същество - основателна, заявиха съдиите в началото на съдебното заседание на Апелативният съд в Пловдив, който разгледа жалбата срещу решението на Окръжен съд да остави под домашен арест Любомир П.

Прав е Окръжният съд, пише в мотивите си Апелативният съд, че продължава да е актуално спрямо Л. П. обвинение за извършване на тежко, умишлено престъпление, наказуемо със сериозни по тежестта си наказания, в това число и лишаване от свобода, както и че в кориците на делото не са налични доказателства, които да разколебават съществено обоснованото предположение за съпричастност на Л.П. към инкриминираната деятелност.

Но, според Апелативният съд, основания за изменение на мярката за неотклонение са налице:

Първо, изминалият период от време от задържането на обвиняемия до днес – 1г. и 10м., от които 1г. и 4м. в досъдебната фаза на процеса, който срок се доближава до максимално възможният за задържане в тази фаза на процеса, в която делото отново понастоящем се намира. Известно е виждането на съда в Страсбург, че опасностите от укриване и извършване на престъпление логично се снижават с изминаване на време, през което заподозряното лице е задържано.

Второ, свидетелите, уличаващи, макар и по косвен път обвиняемия, вече са разпитвани множество пъти, в това число и пред съдебният състав разгледал делото в съдебната му фаза, с участието на всички страни в процеса. Поради това, дори и да се направи опит тези лица да се мотивират да се отрекат от показанията си, то при налични показания, дадени пред съдия, в присъствието на обвиняемият и неговите защитници, тези опити принципно са обречени на неуспех. Поради това окръжният съд неправилно е обосновал продължаващо задържане на обвиняемия с опасността от въздействие върху тези свидетели.

На трето място, принципно вярно е казаното от Окръжния съд, че не е констатирано до момента неоснователно бездействие на органите на разследването, но, не може да има спор, че това разследване продължава, и то не по вина на обвиняемия, а по вина на държавното обвинение, представител на което е действало така, че да внесе съмнение в своята безпристрастност. И именно последното налага да се преповторят значителен брой от извършените процесуално – следствени действия, което неминуемо е свързано с продължаване на разследването в един продължителен период от време. Няма законово и правно оправдано основание поради пороци на разследването, допуснати от прокуратурата, Л. П. да продължава да търпи най – тежката мярка за неотклонение.

Определението на Апелативния съд е окончателно.