Рисуването става новата стара традиция на Карлово. Да бъдеш художник за три часа и да видиш картината, която искаш да сътвориш от времето още когато си бил дете, вече не е само мечта.

Всяка събота и неделя една дузина хора застават пред платното, хващат четката и се потапят в света на линиите и багрите. Тяхно е едно от най-романтичните места в Старо Карлово - Бухаловият хан, с големия салон и чардаците, от които се открива невероятна гледка към Балкана. До тях и до картината, която създават, е известният художник Димитър Бакърджиев. Той ги води стъпка по стъпка, докато на платното на всеки багрите се превърнат в картина. Освен че е талантлив художник и скулптор, автор на няколко колекции от восъчни фигури, Бакърджиев притежава педагогически опит и деликатно общуване, което дава възможност да покажеш най-доброто от себе си.



Рисуването на чаша вино е инициатива на комплекс "Старинно Карлово"

и събира почитатели на различна възраст, с разнородни интереси, професии и възможности. Но то сякаш винаги е било част от живота на града ​- тук винаги се е рисувало много, припомня Димитър Бакърджиев.  В града през последните години действат детски школи, в които преподават мои колеги. А класиците на пейзажа след Освобождението са оставили безценни образци от Старо Карлово - Петър Кантимиров, Съби Иванов, Никола Танев, Петко Абаджиев. Те са рисували на открито, на пленер. Заставали на улицата, край някое кафене или стара чешма, и рисували. А ние неслучайно рисуваме в Бухаловия хан -сграда, завещана на града от благодетелката Пека Попова. Нейната воля е най-голямата стая да бъде рисувателен салон, обяснява той.



Според Димитър Бакърджиев никога не е късно човек да стане художник, и то голям художник. И не е необходимо непременно да завърши  академия или рисувални училища, за да може да си рисува самостоятелно или сред приятели.

Това е влизане в един друг свят,

светът на красотата, на изяществото, на благородството, на положителното, на релаксиращото. Това обогатява човека и неговите представи, разкрива му нови духовни хоризонти, смята художникът.



Една от почитателките на рисуването в Бухаловия хан е председателката на Общинския съвет в Сопот Нели Пенева, икономист по професия, бивш началник на отдел „Бюджет и финанси“ в Общината. Запалила се по рисуването покрай дъщеря си Теодора ​- момичето вече е 26-годишна дама, но от малка рисува. Посещава много места, където организират подобни събития, но според нея атмосферата на Бухаловия хан е неповторима, твърди майка <210>. Дъщеря ми ме заведе на рисуване в Бухаловия хан, споделя Нели Пенева. Там преживяхме три незабравими часа. Големият салон, в който са разположени платната, интериорът, гледката към Балкана, чашата розов сироп и кафето на пясък, придружено с лъжичка сладко от рози, към това някои добавят и чаша вино, създават неповторима атмосфера. Ние рисувахме морски фар, а художникът Димитър Бакърджиев ни водеше стъпка по стъпка в създаването на картината, в техниките, работата с боите. Той е невероятен учител. Моята картина вече е вкъщи на стената, сподели известната финансистка.

Учителка по руски и английски дори направи изложба

от свои картини, рисувани на чаша вино в Старинно Карлово. Тя е жена на зряла възраст, много често идва на тези събития  и рисува много съвестно  и упорито,  казва се Мария Манова, разказва Димитър Бакърджиев. Мария се е занимавала с много неща, но е решила да обогати живота си с рисуване. Тя направи една поредица от картини, ние подбрахме няколко от тях,  дообработихме ги и направихме в Бухаловия хан една нейна изложба. Да рисуват в Старинно Карлово, идват хора от Пловдив и от София. Някои пристигат семейно, има и такива, които рисуват заедно с децата си, разказва Бакърджиев.

Когато рисуват, хората са един до друг, това е допълнителна емоция. Те си заимстват техники, сравнят рисунките си, своя поглед върху темата, споделя Димитър Бакърджиев. Аз им предлагам да станат и да погледнат творбата си отдалече, да сравнят с другите, да видят къде имат слабости, грешки и да се поправят, за да продължат до щастливия край. Една картина се завършва за около два часа и половина. Тези картини не са така сложни, за да се рисуват с дни, месеци или години. Целта е

хората да навлязат в духа на изкуството

и с леки усилия с четка  и бои  да постигнат една своя мечта.



Това с погледа към рисуването на човека до теб ме подсеща за една забавна история, която преди години ми разказа големият художник Петко Абаджиев. Бяхме в един уютен карловски ресторант  и той ми разказваше за ранните си години, за срещите си с Никола Танев. Както е известно, в продължение на повече от десетина години Никола Танев идвал да рисува слънчевите дворове на Карлово, които направили и него, и града известни в Европа. Танев опъвал едно платно с размери метър на 70 см, разделял го на шест части и излизал на улицата със статива и палитра. Голям майстор и виртуоз, до края на деня той имал шест великолепни пейзажа. Младият карловец Петко Абаджиев и Танев станали приятели и майсторът канел ученика заедно да рисуват на улицата. Заставали един до друг, но понякога учителят внезапно подскачал: „Младежо, веднага мини напред, няма да гледаш аз какво правя“. Но аз каня участниците в събитието да огледат взаимно рисунките си, да сравняват, разказва Бакърджиев.