Министерството на земеделието внесе в Европейската комисия Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в България за периода 2023-2027 г. за последна предварителна оценка. Документът включва всички промени, направени след получените 405 забележки през месец май т. г. Основните изменения включват подобряване качеството на интервенционната логика, допълняемост и демаркацията с другите фондове и програми, взаимовръзките на отделните части на Плана и качеството и последователността на отделните интервенции за подкрепа. Предстои вътрешно съгласуване на документа между отговорните звена в ЕК и неговото окончателно одобрение. В няколко поредни броя ще ви запознаем с по-важните акценти в него. Днес ви представяме какви промени са предвидени в селските райони и възможностите за тяхното финансиране.

Редица общини в страната с традиционен аграрен поминък изпадат от списъка на селските общини. На практика това ще ги лиши от подпомагане в областта на земеделието и животновъдството и ще доведе до още по-голямо обезлюдяване на българските села.

„Гилотината“ е заложена в националния Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., където има нова национална дефиниция на „селски райони”. Според нея селска община е тази, в която няма населено място с население над 15 000 души. Съгласно тази дефиниция 215 общини от общо 265 общини в България са класифицирани като селски район. За сравнение – според сегашното определение селските райони включваха общини, в които най-голямото населено място има до 30 000 жители. В документа не е посочено какви са мотивите за промените.

В Пловдивска област в обхвата на новата дефиниция за „селски район“ влизат следните общини: Брезово, Калояново, Кричим, Лъки, „Марица“, Перущица, Първомай, Раковски, „Родопи“ и Садово.

Извън списъка са общините Пловдив, Асеновград, Сопот, Карлово, Хисаря, Съединение, Куклен, Стамболийски, както и прилежащите им населени места

Според предварителната оценка за прилагане на финансови инструменти достъпът до финансиране представлява значителна трудност за българските фермери. У нас 22% от анкетираните по време на извършване на оценката посочват достъпа до финансиране за инвестиции като основен проблем, при средни стойности за ЕС от 12%. При достъпа до финансиране за оборотен капитал затрудненията са за 19%, при средни стойности от 10% в ЕС. При проучването за предприятията извън сектор земеделие затруднения в достъпа до финансиране у нас срещат едва 6%, при средна стойност за ЕС в размер на 10%. Изготвената предварителна оценка за прилагане на финансови инструменти по СПРЗСР извежда финансов недостиг при секторите в обхвата на СПРЗСР в размер на 2,382 млрд. лева.

Анализът, извършен в рамките на предварителната оценка, показва, че с оглед спецификите на сектор „Земеделие“ нуждите от подкрепа при достъпа до външно финансиране, възможностите на финансовите институции и реализираните до момента финансови инструменти както в България, така и в други страни членки, най-подходящ за прилагане финансов продукт би бил гаранционна схема за отпуснати инвестиционни заеми и заеми за оборотни средства.

Предвиденият финансов продукт допълва действащите към момента на пазара инструменти, прилагани от „Фонд Мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (кредитна схема) и Националния гаранционен фонд (гаранционна схема с индивидуално одобрение и без лимит за загуби).

Предлаганият финансов продукт по СПРЗСР ще има фокус върху микропредприятията, младите фермери и малките стопанства

Съгласно предварителната оценка 50% от наличния финансов ресурс за прилагане на финансов инструмент следва да бъде насочен към подпомагане на млади фермери и много малки стопанства.

Съгласно националното законодателство, финансовите инструменти по Регламент № 2021/1060 се прилагат чрез „Фонд Мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ), който изпълнява функцията на холдингов фонд. ФМФИБ е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Република България, с основна функция управление на средствата, предвидени за финансови инструменти по оперативните и други програми, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Функциите по изпълнение на финансовия инструмент ще бъдат възложени чрез сключване на финансово споразумение между Управляващия орган, Разплащателна агенция и ФМФИБ.