Куршум джамия е собственост на община Карлово. Това реши Пловдивският апелативен съд. Той отмени изцяло решение на Окръжен съд – Пловдив от 03.10.2013г., постановено по гражданско дело №3903/2012г., с което собствеността на Куршум джамия в Карлово, е била върната на Мюсюлманското изповедание.

Делото в Апелативен съд – Пловдив е образувано по жалба на община Карлово срещу решение на Пловдивския окръжен съд, с което Община-Карлово е осъдена като собственик на „Куршум джамия“ да предаде владението на имота на Мюсюлманското изповедание.

Апелативните съдии приемат, че до 9.09.1944 г. имотът е бил собственост на Карловската мюсюлманска вероизповедна община, правоприемник на която е Мюсюлманското изповедание. След това, имотът е отнет без правно основание и придобива статут на публична общинска собственост, което е пречка за реституирането му на Мюсюлманското изповедание.

Община Карлово води борба за собствеността на най-старата култова сграда в Карлово в продължение на повече от десет години. След решението на Пловдивския окръжен съд от 3 октомври 2013 година гражданите на Карлово въстанаха. В поредица от протести, в които участваха по няколко хиляди души, включително и хора от цялата страна, те изразиха своята позиция, че сградата на бившата Куршум джамия е на община Карлово.

Бяха преведени и редица доказателства от историци, археолози и краеведи. Куршум джамия е построена върху бивш християнски храм, а част от строителните материали са доставени от друга православна църква в града.

Освен това Пловдивският апелативен съд установи и призна, че имотът е придобил статут на публична общинска собственост по силата на закона, тъй като по плана от 1998 г. теренът е отреден за зеленина, което благоустройствено мероприятие е и реализирано чрез оформянето на зелени площи с алеи и пейки за отдих, а намиращата се в него „Куршум джамия“, с оглед характера й на култова сграда, общодостъпна като разположена в терен за парк и отдих, с историческа значимост, предвид битието й през различни векове и епохи на развитие на населеното място, и архитектурно-художествена ценност, каквато и е призната, тъй като през 1976 г. е обявена като недвижим архитектурно-художествен паметник на културата, е предназначена за трайно задоволяване на културните потребности на населението на гр.Карлово и околността.

По тези решаващи съображения искът за собственост, предявен от Мюсюлманско изповедание е отхвърлен. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.