Стотици калоферци и родолюбци от региона и страната почетоха днес героизма и гениалното творчество на поета-революционер Христо Ботев. 147-та годишнина от неговата гибел беше отбелязана в родния му град Калофер с митинг-поклонение. Да влязат в музея и се поклонят пред паметника на Христо Ботев в Калофер бяха дошли стотици ученици от цялата страна.

Преди обед с военен ритуал на почетна рота от 61-ва

Стрямска бригада от националния музей “Христо Ботев“ бе изнесено знамето на Ботевата чета, съхранявано там от 1960 г. Това е първото представяне на светинята на площада след реставрацията, направена преди четири месеца.

На митинга, посветен на поета- революционер слово произнесе кметът на Карлово Емил Кабаиванов.

"Колкото повече четем за Ботев, толкова повече се уверяваме, че е много трудно да обхванеш и да сложиш в клише революционера, поета, учителя, защото той е една от онези личности, които по думите на Захари Стоянов, не трябва да мерим с аршина за обикновените смъртни.“ Ботев носи в себе си гигантския талант на поета - първото му стихотворение е когато навършва пълнолетие - "Майце си", а последното на 28 години - "Обесването на Левски".

Във вестниците "Дума", "Знаме", "Независимост", "Тъпан" Ботев оставя веруюто си , че освобождението на България трябва да се случи с всеобща народна революция, без да се чакат Великите сили и тук е на едно мнение с Васил Левски“, посочи Кабаиванов.

Той припомни, че от Ботевата телеграма, изпратена от парахода "Радецки" до швейцарския "Журнал дьо Женев", цяла Европа разбира, "че в България става нещо, че се лее кръв и че българският народ не иска повече да бъде под властта на султана".

На паметника на Христо Ботев, извисяващ се над града, бяха положени венци от името на кметството в Калофер, община Карлово и държавните институции.

В 12.00 часа сирената прикова на място хората на площада и по улиците, за да почетат паметта на героите, отдали живота си за свободата на България.

Потокът от калоферци и българи от цялата страна към паметника на Христо Ботев не спира през целия ден, хората отрупват гранитния монумент се цветя и се прекланят с признателност за героизма и саможертвата.